„Да се нахранят 200 хиляди души само с един хляб“ – тази библейска история са реализирали мексиканските сладкари.
На централният площад в мексиканския град Сокало се появило огромно произведение на „сладкарското изкуство“. Дължината му била 1440 метра и тежало 9,3 тона.
Невероятният хляб е представен на общността като част от католическите празници. При приготвянето на това невероятно сладкарско произведение, украсено с захаросани цветове в зелено, бяло и червено, отговарящи на знамето на Мексико, са взели участие над 2 хиляди сладкари. Те са изразходвали 5 тона брашно, повече от 2 тона захар и маргарин, 900 кг мая, както и редица други традиционни съставки.
Мероприятието по представянето пред публика на големия хляб, начело с кмета на града Мигель Анхель Мансера, привлякло вниманието на десетки хиляди туристи и местни жители.
След представянето са раздадени, безплатно 200 хиляди парчета от огромния хляб на присъстващите.
Мексиканските сладкари вече няколко години приготвят хляб с огромни размери. Неговото традиционно представяне в град Сокало става на 6 януари, когато католиците отбелязват Богоявление.

Немски учени са забелязали, че солеността на хляба зависи от това дали е порест и каква е коричката му. Хляб с по-големи пори изглежда солен дори ако съдържа по-малко сол.
Необичайният ефект се дължи на скоростта на съдържащия се натрий в разтвора на водата. В хляб с повече пори, движението става много бързо и за това той е по-солен.
Това е установено благодарение на експеримент, при който доброволци сдъвквали хляба, а концентрацията на натрий в устната кухина се определял с помощта на специална сонда.
Показанията на приборите потвърдили, а и самите доброволци казали, че хляб с повече пори е по-солен, въпреки че съдържал по-малко сол.
Учените също така установили, че субективното усещане за соленост засяга не само размера на извлечени натрий, но също така плътността и кората на хляба. Хляб с различна порьозност се получава чрез промяна на продължителността на втасването на маята. С течение на времето отделеното количеството въглероден диоксид се увеличава и средният размер на порите расте.
За възприемане на солеността отговарят протеините, образуващи натриеви йонни канали. Те са разположени на клетъчните мембрани върху вкусовите рецептори на езика. За разлика от подобни рецептори отговарящи за формирането на кисел вкус, пропускащи през мембраната не натрий, а водород, конкретни гени на рецепторите за солен вкус при човека не са намерени.
Прекомерното приемане на сол е свързано с много заболявания. Ефективен „солозаместител“ за сега не съществува.

Италия е кулинарната Мека на света. Там са изобретили доста необичайна бира. Сега пенестата напитка не само може да се пие, но и да се яде.
Сътрудничеството между двете италиански компании , производители на шоколад и бира с марка Alta Quota, даде на света първата бира в света, които може да се маже на хляб.
Вкусът на това гениално творение е на сладка сметана.
Както и традиционната бира, получената смес се предлага в две разновидности: светла с нежен вкус и тъмна, концентрирана.
Идеята за създаване да ядещата се бира идва от шегата на Пиетро Наполеоне:
– Ако бирата се пие, не може ли да се яде?
Така химиците започнали да експериментират различни рецепти.
Ново изобретената италианска бира добре се съчетава със сирене и препечен хляб. За добрите кулинари има и бонус. Бирата, която може да се яде е добър пълнеж за торти, пирожки и други сладкарски изделия.

Това е съставка, която се използва в китайската кухня. Тя се добавя към салати и други по-сложно приготвени ястия. По време на приготвянето жълтъка от яйце на патица, кокошка или пъдпъдък става тъмнозелен или сив, придобива кремообразна консистенция, съпроводена с миризма на амоняк и сяра. В същото време белтъкът се оцветява в тъмно кафяв цвят, става полупрозрачен и прилича на желе.
Тези изменения стават благодарение на повишаване на рН в яйцето и съдържащия се в него натрий. Така според традиционния начин на готвене, първоначално се смесват алкална глина, дървена пепел, негасена вар и морска сол. С помощта на гумени ръкавици с тази маса се покрива всяко яйце, което се поставя между оризови люспи. След това яйцата се поставят в запечатани с плат буркани или плътно сплетени кошници, където се съхраняват в течение на много месеци, докато сместа не стане напълно твърда. Когато това стане столетните яйца се очистват от покриващата ги маса и са готови за употреба.
Смята се, че начина за приготвяне на столетни яйца е възникнал от необходимостта да се съхраняват самите яйца. Според някои данни, необичайната рецепта се е появила преди около 600 години в провинция Хунан по време на династията Мин.
Интересно е, че някои столетни яйца придобиват жълтеникав модел на елови клонки върху белтъка.

Навярно не съществуват хора, които да не обичат пъпеш. Сладкия, ароматен вкус на пъпеша го прави изискан и достъпен десерт. Пъпеша узрява в втората половина на лятото и именно по това време много предпочитат да варят сладко от него. Конфитюрът от пъпеш дава не само да се наслаждаваме на вкуса на тези плодове през зимата, но и снабдява човешкия организъм с множество полезни вещества.
Янтарното и ароматно сладко от пъпеш с лимон ще ни подари многоцветно настроение и частица от лятото през зимните вечери.
Ето какво ни е нужно, за да си сварим сладко от пъпеш: 1 кг от месестата част на пъпеша, 1 кг захар и сок от 6 лимона.
Приготвя се по следния начин:
Пъпеша се очиства и се отделят семките. Месестата част на плода се нарязва на малки кубчета. Тези парчета се разбъркват със захарта и се оставят така да престоят една нощ.
На следващия ден оставете сместа да заври, намалете огъня и варете, докато пъпеша стане прозрачен. Добавете лимоновия сок и варете до получаване на нужната консистенция.
Изсипете полученото сладко в буркани и ги стерилизирайте за кратко време.