Всички големи военачалници и администратори в Русия трябвало да поздравяват монарха на рождения му ден, имения ден и т.н.
Случило се така, че командирът на Киевския военен окръг генерал Драгомиров забравил за това. След 3 дена се сетил, че трябвало да поздрави цар Александър III по случай рождения му ден.
След дълго обмисляне и колебание генералът намерил изход от създалото се положение. В столицата изпратил телеграма с текст:
„Трети ден пием за здравето на Ваше Величество“.
Царят, който и сам бил „поклонник на Бакхус“ почувствал, че трябва да охлади верноподаническото усърдие на генерала и изпратил следната телеграма:
„Благодаря. Време е да приключвате“.

През 1878 г. е била създадена технология, с която се фиксирал кадър върху лента без никакво забавяне.
След 3 години на сътрудник от американския военен институт дали задача да унищожи едно безполезно магаре. И той решил това да го направи в „полза на науката“.
За това взривил главата на магарето, като го фиксирал бързо на филмова лента.
Детонаторът бил привързан към магарето, а експлозивите били съединени със затвора на камерата.
Експериментът имал успех. Апаратът съвсем ясно е фиксирал момента на взривяването на главата на магарето.

Всички народи обичат да срещат Нова година. Но през различните времена тя се е срещала по различно време.
Славянските народи са отбелязвали Нова година на 1 март. Природата се събужда и надвива зимния мраз. Възражда се и се готви за нов живот. Тогава са се покланяли на Перун. Украсявали идолът с венци и край него палели огньове. Празникът бил съпроводен от пир, песнопения, хора и състезания.
След приемането на християнството дошъл и новият европейски Юлиански календар. Нова година се празнувала също на 1 март, но според византийския календар тя се празнувала на 1 септември. Тогава реколтата е събрана, работата е свършена и започвала нова година.
Но всичко това се провалило поради намеренията на Юлий Цезар. Той трябвало спешно да назначи нов консул, а закона разрешавал това да се прави само веднъж в годината и то след празниците на Нова година.
Това се случило в края на декември, а да чака до март Цезар никак не можел. Той не могъл да измисли нищо по-добро и обявил, че Нова година ще се празнува от 1 януари.
Първоначално това ставало само в Западна Европа, но след това се възприело и от всички страни на континента. Била възприета и традицията за празника да се украсяват елови и смърчови клонки, които се окачвали в домовете. Празникът се съпровождал с оръдейни изстрели и фойерверки. Масовите празненства, зимните забавления, танците и маскарада станали задължителни за празника.
По-късно се появили Дядо Мраз и Снежанка, но започнали да раздават подаръци на децата много след това, първоначално били само новогодишни атрибути, носещи щастие и удоволствие.
Това е историята…. За това сега се празнува Нова година, в средата на зимата, със сняг и студ.

През 1793 г. във Франция обвинен в държавна измяна бил арестуван Томас Пейн. Той е английско-американски политически деец, автор, политически теоретик и революционер. Публикува два много влиятелни памфлета в навечерието на Американската революция, които служат за вдъхновение на патриотите по време на обявяването на независимостта.
Наричан е „Майстор на корсети по занаят, журналист по професия, с уклон на пропагандист“.
Освободен е година по-късно.
След публикуване на книгата си “ Векът на разума“, която е написал в затвора, Пейн е наречен Антихрист. В нея той подкрепя деизма, разума и свободомислието. Също така, изказва аргументи срещу организираната религия и християнската доктрина в частност.
През 1809 г., той умира в бедност в Ню Йорк. На погребението му присъствали само шест човека, тъй като той е бил подложен на остракизъм, заради осмиване на християнската религия.

Бенджамин Франклин, американски държавник и изобретател, когато служел в френския двор виждал как някои аристократи презирали Библията. Според тях Тя не трябвало да се чете, защото й липсвал стил и красота в изразяването.

Въпреки, че Франклин не бил вярващ, когато бил по-млад имал възможността да се запознае с превъзходните литературни качества на Библията. За това решил да изиграе номер на френските аристократи в кралския двор.

Преписал книгата Рут, като заместил всички оригинални имена с френски. След това прочел ръкописа пред елита на Франция.

Всички били удивени от елегантния и семпъл стил на този вълнуващ разказ.

– Очарователно! Но къде намерихте този литературен бисер, мосю Франклин?

– В книгата, която толкова много презирате, – отговорил той, – Библията!

Тази вечер мнозина се изчервили от срам.

А какво да кажем за нашата съвременна неграмотна библейска култура?