Дяволската крепост е разположена  на североизток в щата Уайоминг САЩ. Висока е 386 метра. Предполага се, че е резултат от вулканична дейност. Необичайната форма на склоновете й се дължи на ерозията на окръжаващите я меки скали. Съществуват и други версии за произхода й.

Една индианска легенда разказва за седем момичета, които играейки си в гората, били нападнати от гигантска мечка. Децата се опитали да избягат и в отчаянието си се покатерили на един висок камък. Започнали да се молят за спасение. Тогава камъкът започнал да расте, издигайки момичетата високо, далеч от разярения звяр. В яростта си той се опитвал да се покатери по скалата, но това не му се отдало и по скалата останали само следите от неговите нокти. Скалата продължила да расте, докато момичетата стигнали до небето и се превърнали в звезди.
Според друга индианска легенда, скалата била създадена от зли сили, които на нейния връх извиквали гръм и мълния. Индианците наричали тази скала, кулата на лошия бог.Те избягвали да се заселват край нея и я обхождали отдалече. Може би това е причината изследователят Ричард Додге да я нарече през 1875 г. Дяволската крепост.
Различните индианските племена имали не еднаква представа за тази скала. Едни я смятали за дяволска и тя била табу за племената им. Други почитали мястото като свещено и там правели ритуалите си.
През 20 век мистичните теории са сменени от научно – фантастични. Според  Дейв Тауър тази скала е площадка за приземяване на НЛО. Неговото твърдение се облягало на това, че около това място са засичани непознати летящи обекти. Тази версия била толкова популярна, че била заложена във филм на Спилбърг.
Дълго време дяволската скала била непристъпна. В края на 19 век местен жител се добрал до върха й. Подвига бил повторен от катерача Джек Дюранс през 1938 г. Третият покорител на дяволската скала станал парашутиста Джордж Хопкинс. Той скочил с парашут от самолет на това място. Приземяването било удачно, но да излезе от там се оказало много трудно. Въжетата, които му пускали падали или се удряли в камъните и се късали.
Използването на въртолет или дирижабъл било неудачно поради лошото време. Парашутистът станал пленник на скалата. Много скоро самолети започнали да спускат храна и оборудване на Джордж, но голяма част от тях отивала в пропастта.
Независимо от обилното снабдяване с продукти, под  дъжда и пронизващия вятър пленникът губел сили. За нещастие напречната гладка стена била населена от плъхове, които всяка нощ ставали все по-нагли.
Опитният алпинист Еонест Филда опитал да помогне на парашутиста, но след 3 часа изкачване бил принуден да се върне. Самият той признава, че тази дяволска стена не била по зъбите му. Странно професионалист покорил 8000 метра, сега не може да изкачи 386.
По- късно бил извикан Джек Дюранс. Алпинисти под негово ръководство се добрали до върха и на алпинистка люлка спуснали долу останалия без сили парашутист. Хопкинс бил пленник на тази загадъчна скала около седмица.
През 1906 г. президентът Рузвелт обявил местността около скалата за национален парк, а нея за национален монумент. Всяка година това място се посещава от хиляди туристи. От тях около хиляда, и то само алпинисти, са стигали до върха.

Изкуството да се възтановява наранено лице е изненадващо стара. В древна Индия тайната на пластичната хирургия се е предавала от баща на син, в семействата на грънчари, още  800 години пр. Хр. Те правели глинени носове за неверни жени, обезобразявани от отмъстителни съпрузи. Тайната била така добре запазена, че Западния свят научил за това изкуство едва през XV век.
Трябвало да минат още 100 години, преди методът да получи популярност, посредством трудовете на италианския хирург Джаспаре Талякози.
През 1794 г. двама лекари на служба в френската армия, когато били в Индия станали свидетели при изработването на изкуствен нос. Те описали наблюденията си в статия, която получила огромно внимание в Лондон, където операцията била наречена „индийски метод“.
През октомври 2002 г. терористи взривили бомба в нощен клуб в Кута на остров Бали. Експлозията и последвалия пожар причинили изгаряния и ужасни рани на стотици хора. Пострадалите били лекувани от специалист по присаждане на кожа – доктор Фиона Удс. Той и неговия екип, са били разработили разтвор, наречен клетъчен спрей, който се правел от здравите клетки на кожата на пациента. Когато този спрей бил напръскван върху раната, се създавал епидермален слой, който спомагал върху кожата да израстне нова такава. Много хора са се възползвали от това откритие, когато са били наранявани.
Днес пластичната хирургия е напреднала много. Лекарите в тази област правят чудеса.

Предстояло приемането на Бетховен за член на Академията на изкуствата в Париж. Заседанието по този случай започнало. Председателят обявил:
– Днес сме се събрали, за да приемем Бетховен за член на нашата академия, но за съжаление нямаме свободни места.
В залата се възцарила тишина. Тогава председателят продължил:
– Но…
Взел гарафата с вода от масата и напълнил една чаша, така че дори и една капка не можело да се добави към нея. След това откъснал един цвят роза от стоящия букет до него и внимателно го пуснал в пълната догоре чаша с вода. Цветът не препълнил чашата и водата не се разляла.  Без да каже дума председателят погледнал към събранието. В отговор на това последвали ръкопляскания.
Така и завършило заседанието. Бетховен единогласно бил избран за член на Академията на изкуствата.

През Втората световна война изследователят от „Истман Кодак“ Хари Кувър разработил прозрачно лепило. В основата му са група химикали наречени цианокрилати. С него се ремонтирали повредените мерници на оръжията.
Във Виетнам хирурзите започнали да използват спрейове с това лепило, за да затварят потенциални смъртоносни рани. Така те осигурявали достатъчно време да се закарат ранените до близката полева болница.
След успеха във Виетнам материала продължава да се използва в медицината. Днес той е намерил масово приложение като лепило „Superglu„.

Думата шоколад произлиза от езика на ацтеките.В този език тази дума звучи като chokolatl. Като дума да,  но за появата му като сладък продукт ацтеките нямат никакъв принос.
Приготвеният от тях чоколатл се правел от смлени зърна на какао, люти чушки и сол, може би за това при тях тази напитка се е превеждала като „горчива вода“.
Използването на шоколада като сладък деликатес дължим на испанските конквистадори.Те първи започнали да прибавят захар към дадената напитка, а след това премахнали солта и лютите чушки.
През XVI век кралят  на Испания засекретил производството на шоколада, тъй като се смятало, че той притежава чудодейна сила. Ако някой разгласял тази тайна, го очаквало смърт. Много хора били посечени по това време, поради „изтичането“ на тайната.
Интересен е факта, че 30 години преди това народите на Централна Америка не са използвали какаовите зърна, а меката част на плодовете, от която са варили бира.