Те се числят към малко познатите музикални инструменти. Навярно малко от вас са чували за нея, но човекът, който я е изобретил, не може да не познавате. Той е изобретил гръмоотвода, първи е използвал електрическата искра за запалване и е формулирал фразата „Времето е пари“. Още ли не се досещате кой е той?
Той е бил един от тези, които са подписали декларацията за независимостта на САЩ. Участвал е е в създаването на американската конституция. Познавате лицето му. То е изобразено на стодоларова банкнота. Този разностранно развит човек е Бенжамин Франклин.
Ето как е станала появата на този невероятен музикален инструмент.
През 1757г. Франклин бил посланик в Лондон. Англичаните по това време прекалено много се увличали по свиренето на „чашкофон“. Той бил направен от 40 чаши, напълнени до различна степен с вода. по тях буквално музикантите приплъзвали мокрите си пръсти.
Този музикален инструмент много се харесал на Бенджамин и той като по-изобретателен и рационален човек, решил да използва звука от стъклото по строго специфичен начин. Така се поставило началото на нов музикален инструмент.
Чашите заменил със стъклени полусфери с различен диаметър нанизани на прът и въртящи се с помощта на педал. Долната част на полусферите била потопена във вана с вода, а по повърхността им музикантите движели пръстите си. Мокрите стъклени сферички издавали вълшебни звуци.

Един поляк през 70-те години на миналия век много пътешествал. Голяма част от времето си е употребил за намиране на кокосова перла. Такава, която рядко се появява  вътре в кокосовия орех.
Бях много изненадана, когато разбрах, че такива перли съществуват и по нищо не се различават от обикновените.
Преди няколко века холандския ботаник Румпфий е писал за перли от растителен произход, но тогава никой не му е повярвал. Много по-късно един австрийски ботаник  е потвърдил съществуването на кокосови перли.
Те много рядко се образуват в средата на кокосовото мляко и представляват твърдо кръгло образование, понякога с формата на круша, почти изцяло съдържащо калциев карбонат. Достига размерите на череша. Те се срещат много рядко и затова жителите на тихоокеанските острови им приписват целебни свойства. Бижутерите ги оценяват много скъпо.
Как става образуването на тези перли за сега не е известно.Просто се появяват три отверстия. Зародиша на такъв орех е възпрепятстван от тях и не може да порасте. Накрая умира. Тогава около  него започват да се отлагат по твърди слоеве от варовик, така ден след ден се образува перлата. Такива орехи се наричат :слепи“.
Въпреки това, холандския учен Райе твърди, че кокосовите перли са фантастика. Изследвал е повече от 70 екземпляри на кокосови перли съхраняващи се в различни музеи. Той смята, че всички те са от черупката на мида.
Кой е прав не знам, но перлите съществуват.

В света има невероятно количество алкохолици. Това не се отнася за тихите домашни, които си пийват преди лягане или  след работа. Става въпрос за хората, които са се десоциализирали, загубили са човешкия си образ, лошо миришат и непрекъснато просят за една малка пиячка. Те не обичат да ги гледат с презрение, отвращение и ужас. Но странното е, че хора, които се отвръщат от тях, понякога попадат в капана на алкохолното опиянение. Кой може да предвиди и разбере какво става с хората.
Различните правителства са осъзнавали вредата от пиянството и са се опитвали по всякакъв начин да се борят с него. Сухи закони, високи данъци за алкохола, сурови антиалкохолни кампании са се стоварвали върху нещастните алкохолици тук и там, но резултатите са били слаби или почти никакви.
Интересен начин за борба с алкохола е измислил Петър Първи. По негово време бил изработен медал „за пиянство“, който се окачвал на провинилия се и той трябвало да го носи цяла седмица.
Царя не се надявал особено, че на пияницата  ще подейства позорния надпис, но на разсъдъка на наказания тежало нещо друго.
Забележете медала тежал 7кг. Като се прибави веригата и връзката за окачване, може да се твърди, че той е бил най-тежкия в историята на човечеството.
Кой знае може би такъв медал може да съкруши волята на алкохолика и той да престане да пие.

Тапетите, както и много други неща, са измислени от трудолюбивите китайци. Това се е случило около 200 години преди неща ера. Историята през столетията е донесла до нас името на изобретателя на тапета. Наричали го Чай Лун. Първия лист той е направил от кората на дърво, стари парцали и нишки от коприва.
До 18 век в Европа тапетите са били разкош и само представители на по-богатата класа са можели да си го позволят. Това е разбираемо, тъй като самото им поставяне на стена било много скъпо, защото се правело ръчно.
През 1699 г. някой си Роберт изобретил машина с помощта, листове, на която производството на тапетите се улеснило. Големите листове можели да се правят по-тесни и да се навиват на руло.
Половин век по-късно друг средновековен майстор Цанер разбрал, че полагането на рисунки с помощта на механично устройство е много по–просто и удобно.
Книговезеца Престън построил първата машина за щамповане. Въпреки, че производството на тапети се опростило, за по бедните хора те останали недостъпни. Водещи позиции в производството им принадлежали на Великобритания.
Към средата на 18 век именно Великобритания е снабдила с този декор цяла Европа. По време на Наполеоновите войни търговията рязко спаднала, но след края на войната Европа се надигнала от руините и тапетите започнали да се произвеждат в огромно количество.
През 1813 година в производството на хартиения декор настъпила революция. Била изработена паромеханична печатарска преса. Това позволило серийното производство на тапети, като ги направило евтини и достъпни за всички хора.
Към средата на 20 век започнало победното шествие на тапетите. Тези хартиени материали с различни рисунки се оказали единственият ефектен способ за разнообразяване на унилите, тъмни и тесни жилища на работниците.
Модата на рисунките върху тапетите се е развивала през цялото време. Имало е периоди, когато са се ценели китайските пейзажи и мотиви. По-късно станали популярни библейските сюжети и такива на пасторални теми. След това дошъл редът на „мрамор“, „тухла“, „скъпоценни камъни“, дори „мазилка“.
Технологиите не стоят на едно място. Ако по-рано тапетите са се делели на миещи и не такива, то днес съществуват много повече видове – от нетъкан текстил, плат, венил, стъкло, корк, течност, метал.  Последните три не са получили  широко разпространение.

Веднъж по време на гастроли, в една буря, Изолда Извицкая случайно попаднала в едно отдалечено село.
Виждайки единствения светещ прозорец, актрисата се насочила на там и помолила хората живеещи  в този дом да я приютат за през нощта.
Сутринта преди да си тръгне, тя подарила на 10 годишно момче картичка със своя снимка и надпис: „Всичко, за което си мечтаеш, ще се сбъдне“.
А то мечтаело да стане актьор и режисьор.
И наистина това се случило. Името на момчето било Саша, а фамилията Панкратов