Исландския гросмайстор Олафсон отишъл на турнир по шах в Югославия. След тегленето на жребия, той побързал да отиде в църква, намираща се на остров всред езерото Блед. Известно е, че всяко желание изказано в нея се сбъдва.
В първия кръг гросмайстора трябвало да играе с Петросян и не е трудно да се досетим какво е било желанието му.
Олафсон взел лодка и се отправил към острова. Колко голямо било разочарованието му, когато се изравнил с лодка, която се връщала от острова, в нея бил неговия съперник.
Да, Петросян ловко изпреварил с лодката си исландеца и съвсем неизненадващо на следващия ден, лесно спечелил партията срещу него.
На какво се осланя човек? На късмет, поличба, умение, съдба, няма значение, важното е да не си в отбора на победените.

– Шефе, искам да ви кажа, че моята заплата не отговаря на възможностите ми.

– Зная, но не бих искал ви оставя гладна.

През 1958г. Патриция Хароски, която работела като секретарка в една застрахователна компания, предложила нов празник – Ден на началника.
През 1962 г. този празник официално е одобрен от губернатора на щата Илинойс. Първоначалната идея била, работниците да поздравяват своите началници, да им благодарят, че през годината са били честни и добри към тях.
Традицията да се празнува този ден е поддържана в много страни. В този ден трябва да си спомним, че ръководител-това е професия, че работи без отдих, отговорно и за благополучието на подчинените.
Запомнете, шефа преди всичко е човек. Той също има своите недостатъци, както и ние. Защо ли в такива случаи виждаме само неговите?
Празникът е повод да поднесете подарък на ръководителя си, за да изразите уважение и благодарност.
Е, за мотивите при поднасяне на подаръка и майсторската физиономия, която ще лепнете при това, няма да говорим. Какво пък, за някои това е време за растеж в службата и получаване на бъдещи облаги.
Празникът си е празник. Подаръците и уважението са на място, ако ги поднасяте искрено.
Ако не уважавате човека, просто не си правете труда.

В Англия през средните векове кралят предоставял само на знатни хора правото да секат монети. Те имали право да слагат своя печат, което удостоверявало, че монетите са истински. И въпреки това същите тези хора се занимавали с фалшифициране на монети. Наистина те правели това хитро: слагали на монетите не своя печат, а печата на друг, който имал право да сече монети.

Когато крал Хенрих I разбрал това, в навечерието на Коледа през 1125 г. извикал при себе си в Уинчестър всички, които имали право да секат пари, и на онзи, който не можел да докаже чистотата на монетите си, отсичали дясната ръка. Един летописец твърди, че всички благородници останали с по една ръка Оттогава, щом се заговори за „кървавото Рождество“, всички в Англия знаят за какво става дума. Трудно е да се каже дали това е истина, но фактите говорят, че не само аристократите и не само в Англия са се занимавали с фалшифициране на пари.

Населението от североизточна Индия числеността, на което възлиза на 800-1200 човека, говори на непознат до сега език.
Езикът е известен като Коро. Той съществено се различава от другите езици на семейството към, които принадлежи. Езикът Коро е застрашен от изчезване.
Учени от експедицията, която трябвало да проучи два други малко известни езика при прослушване на записите се натъкнали на трети, който бил абсолютно нов за тях.
Езикът принадлежал към тибетско бурманското семейство, което включва в себе си 150 езика. На тези езици се говори предимно в Индия.
Броят на досега известните езици е 6909, половината от тях за застрашени от изчезване.
Езикът Коро не е бил зарегистриран до сега от лингвистите, но въпреки всичко той се използва от около 1000 човека.
Изследователаска група ще се върне в Индия през следващите месеци, за да продължи да изследва новооткрития език. Целта им ще бъде да узнаят повече за корените на този език и как е могъл да остане скрит за лингвистите до сега.

Търсенето на  вечен двигател датира от древността. Първият записан опит за конструиране на  вечен двигател датира от VIII в. в Бавария. Той се  основавал  на серия от малки магнити, прикрепени към колело, подобно на колело на Ферис. Колелото било поставено върху много по-голям магнит, който се намирал на пода.  Докато всеки магнит върху колелото преминава над неподвижния магнит,  се предполагало,  че той първо ще бъде привлечен, а после отблъснат от по-големия магнит,  като по този начин ще бута колелото и ще създава вечно движение.
Стимулът за конструиране на машина с вечен двигател бил толкова мощен, че измамите станали нещо обичайно.
Стремежът към конструиране на машина с вечен двигател обаче не е безплоден от научна гледна точка. Тъкмо обратното — въпреки че изобретателите така и не са създали машина с вечен двигател,  огромният обем на времето и енергията, вложени в изграждането на такава приказна машина,  е накарал физиците да проучат внимателно естеството на топлинните машини.
Например през 60-те години на XVIII в. Джон Кокс разработил часовник, който можел наистина да работи вечно,  тъй като се захранвал с енергия от промените в атмосферното налягане. Промените във въздушното налягане задвижвали барометър,  който после въртял стрелките на часовника.  Този часовник работел наистина и  съществува и до днес. Часовникът може да работи вечно,  защото енергията се извлича отвън под формата на промени в атмосферното налягане.
Машини с вечен двигател като тази на Кокс накрая накарали учените да изкажат хипотезата, че такива машини биха могли да работят вечно само ако енергията бъде внесена в устройството отвън,  т.е. ако общото количество на енергията бъде запазено.