Символ на Брашов заедно със сградата на кметството е черната църква. Трудно е да се оцени значението й за града. Тя е строена почти сто години 1395-1377 г. Годината на завършването е издълбана на дървената врата от южната страна така – MCCCCLXXVII.
Преди това на същото място е бил храм от втората половина на XIII в., образец на романската архитектура.
До XVII век тази църква се е наричала Света Богородица, но през 1689 г. избухнал пожар, който променил не само името й, но и външният облик на тази забележителност.
Доста неща са били разрушени, а възстановяването й е отнело почти век. Църквата не само е била реставрирана, но и разширена. Трябва да се отдаде дължимото на местните жители. Те са успели да създадат една от най-големите готически постройки в Югоизточна Европа. Дължината на зданието е 89 метра, ширината 38 метра, а височината без камбаната 65 метра.
На южната страна е монтиран паметник на германския мислител Йоханес Контерус, на който се преписва първото богослужение в тази църква на немски език. На този проповедник принадлежи идеята за написване на историята на страната на стените на църквата, но до наши дни нищо не е оцеляло от този труд.
В самия храм може да се види колекция на ориенталски килими от XV-XVII век., на брой 119 екземпляра. Най-старият датира от 1691г.
Най-голямата забележителност на черната църква е камбаната, тежаща 6 тона. С нея е свързана загадъчна история.
През 1590 година, камбаната започнала да бие от само себе си, малко преди да започне силното земетресение тогава.
Църквата е известна и със своя орган. Всеки може да оцени звука му, излизащ от 3993 тръби на някой от концертите, които се провеждат там.

Тази врата е построена през 1559г. за отбрана на мястото на старата порта разрушена от наводнение през 1526г. И двете врати са получили наименованието си от манастира „Св. Екатерина“, който се намирал наблизо.
Това е единствената градска врата в Брашов, която се е запазила от средновековието.
В по-стари документи вратата на Екатерина е спомената, като врата на власите. Тя е била единственият вход, от който можели да се възползват румънци живеещи в района Шкей. На тях не им било позволено да използват останалите четири входа.
По времето на саксонското управление 13-17 век, на румънците им било забранено да имат собственост вътре в крепостта, за това те се заселили зад градските стени.
Те могли да влизат в града само в определено време, при това трябвало да заплатят такса за правото си да търгуват вътре в крепостта.
Вратата има три етажа. Над входа е изобразен герба на Брашов. Четирите малки кули символизират юридическата независимост на града и правото да вземат решение за смъртно наказание.
Сега входната кула е музей.

Става дума за Александрийския фар. Построен е на острова срещу пристанището. Той е  бил чудо на технологията и архитектурата.
Проектиран е от малоазийския грък Состратос. По всяка вероятност е завършен през 279г. пр. Хр.
Издигал се е насред покрит с колонада двор и е имал четири етажа.
Квадратният долен етаж е бил осеян с множество прозорци и в него имало около 300 помещения, в които бил настанен обслужващият персонал. В центъра имало двойна спираловидна стълба, по която с помощта на машини се вдигало горивото.
Вторият етаж бил осмоъгълен и се заемал изцяло от спираловидната стълба. Над него се издигал кръглия трети етаж, след който идвал ред на самия фар.
На върха вероятно е имало някакво тайнствено огледало, което изпълнявало ролята на гигантска увеличителна леща, с чиято помощ се наблюдавали корабите на голямо разстояние. Същевременно  то можела да фокусира и насочи слънчевите лъчи към неприятелската флотилия и да я подпали.
Според една легенда византийският император искал да нападне Александрия, но се уплашил да не би „магическото огледало“ да открие и унищожи корабите му. За това изпратил свой агент, който спечелил благоволението на халифа и му казал, че под фара лежи заровено съкровището на Александър Македонски.
Халифът наредил сградата да бъде разрушена и преди жителите на града да успеят да се намесят, двата горни етажа, включително и магическото огледало, рухнали в морето
Оттогава фарът бил само жалък остатък от някогашното величие, а на върха му горял голям огън.
Днес от него е останало още по малко.

Това е такъв вид оръжие, който стопява кирпича или камъка до стъклоподобна маса. За получаването й  се изисква много висока температура. Съвременните учени не са в състояние да обяснят феномена. Опитите да се пресъздаде такова оръжие са завършили с провал.
Стопени крепости са открити в Шотландия, Ирландия, Франция, Турция, Индия и дори в Перу.
Ядрените оръжия вършат добра работа, но чрез тях не може да се обясни процеса на стопяване. За виновник се смята една загадъчна субстанция наречена „гръцки огън“.
Тази смес се е използвала в морските боеве. Изстрелвала се е с катапулти към вражеските кораби. Предизвиканият пожар не могъл да се изгаси с вода. Гръцкият огън можел да гори и под водата. Очевидно става въпрос за непознато химично съединение. Макар да правим някакво предположение за състава му, то все още си остава загадка. А как подобна субстанция е могла да стопи кирпичените и каменните крепости става още по-голяма загадка.
Вероятно става дума за друг вид „гръцки огън“.