Архив на категория: история

Да надзърнем в кухнята на ацтеките

Ацтеките създали изкуствен остров, така нарения чинампа, в езерото Тескоко. Тук се отглеждали зърнени и градински култури. Основната храна на ацтеките била царевица, боб и тиква.

Този остров бил много ефективен и от него събирали седем пъти реколта на година. Един хектар можел да изхранва 20 човека, а от 9 000 хектара се събирали достатъчно продукти за 180 000 души.

Доста се говори, че храната на ацтеките не била достатъчно богата на белтъчини, за това ги обвинявали, че прибягвали до канибализъм, но това е малко вероятно. Съчетанието на царевица и боб дава  необходимата норма от аминокиселини, така че проблема за недостика от белтъчини е разрешен.

Ацтеките отглеждали разнообразни сортове царевица съдържащи много аминокиселини.  Засаждали и щир, богат на белтачини. Освен това те ловели множество риба и скариди в езерото, събирали водорасли, богати на флавопротеини, които използвали при приготвянето на различни видове храни.

В храта си те прибавяли и насекоми, като щурци, червеи, мравки и личинки. В насекомите се съдържат повече белтъчини отколкото в месото. И днес те се явяват деликатес в накои райони на Мексико.

Ацтеките отглеждали и домашни животни и порода кучета, които използвали при определени случаи, когато са изразявали благодарност или уважение. Още един източник на месо се явява лова-патици, диви свине, сърни…

Средната продължителност на живот при ацтеките била 37 години.

Те използвали агавата. От нея получавали заместител на захарта, правели напитки и изтегляли влакна за оплитане на въжета и направа на дрехи.

Памукът и скъпоцените камъни били достъпни само за елита.

Какаовите зърна се използвали вместо пари.

Победените градове изплащали едногодишен данък във вид на разкошни предмети.

След испанските завоевания някои култури били забранени, което допринесло за хроничния глад на местните жители.

Ацтеките – страстни играчи на топка

Както днес в Мексико, така и в миналото ацтеките са били страстни играчи на топка. В случая това е бил вариант на древната игра „улама“. В играта използвали топка с големината на човешка глава. Наричали я олли, от където идва и испанското „уле“, означаващо гума.

Според други дани, топката била каменна, а играта се отличавала с необичайна жестокост. Топката тежала толкова много, че изпращането й в специален кръг, разположен доста високо, водело неминуемо до физическо нараняване. Играчите успели да уцелят кръга, се принасяли в жертва.

В градовете на ацтеките имало два специални комплекса за такъв вид игри. Играчите можели да удрят топката дори с бедрата си. Целта на играта била да се уцели камения кръг. На успелия играч се давало право да обере оделата на публиката, затова играта била съпроводена с ускорено бягане, викове и смехове. Хората плащали, за да бъдат свидетели на играта с храната си, богатството си, наложниците си, дори и града си, а тези, които нямали нищо, плащали със свободата си и били застрашени да станат роби.

Ритуалната игра на топка завършвала със жертвоприношение на най-добрия играч или капитана на победилия отбор.

Играта на топка , сама по себе си, представлявала религиозен ритуал, в който всеки детайл бил изпълнен със символи. Например топката олицетворявала слънцето или луната, в зависимост от начина на хвърлянето. Играчите си прехвърляли топката едни на други, а нейната траектория се асоцирала с траекториите на небесните тела. Жертвопиношението на голмайстора било голяма чест, както за него, така и за семейството му.

Всеки учасник, който не проявявал достатъчно ловкост по време на играта, оставал жив, но заедно със семейството си бил отхвърлен и считан за  член на най-нисшата прослойка на обществото.

Кой е живял в Куба преди Колумб

В Куба се открива нов археологически музей, посветен на културата на аборигените. Експозицията ще отразява начина на живот на древните общности, населяващи западния полуостров Guanahacabibes, преди години.
Музея се намира в долината на Сан Хуан, където са открити множество следи от живота на индианските племена. Сред експонатите ще бъдат представени длета, древни оръжия, магически камъни, човешки останки и много други. В тази местност сега се водят повече от 130 археологически разкопки.
Музейният комплекс ще бъде разположен в близост до загадъчната част от полуострова наречен „Черната лагуна“, където се предполага, че е било важно място за туземците, където са правели погребенията си.
Новият музей планира да пресъздаде и представи богатството на района, населен от хора с прозвище, което на индиански означава „груб човек“. Начина им на живот бил предимно хищнически. Това е втора експозиция, от подобен род, открита в Куба.
Най-големият музей на открито, посветен на индианците от Карибския басейн е бил открит в източната кубинска провинция Олгин.

Линолеумът

Може би първият признак на модерните времена е изобретяването на балатум. Ако искаме да сме стриктни, подово покритие направено от смес съдържаща смола, боя, восък и ленено масло нанесена в горещо състояние върху тънка основа е изобретено още през 1763г. Но това покритие е било нестабилно и бързо се е цапало.
Само след сто години британския фабрикант Фредерик Уолтон разработил евтина технология за производство на линоксин, който лежи в основата за производство на линолеума. Той доживял благополучно и до наши дни.
Днес това покритие преживява истински ренесанс. То изживява истински бум в търсенето и приложението в различни области на живота.
Например, компанията Forbo, която произвежда около 60% от линолеума в света е разработила специален продукт за офиси. Тази марка подови покрития е с ниско електрическо съпротивление, което намалява статичното електричество опасно при електронното оборудване.
Съществува вариант на линолеум за спортни съоръжения, който е по-стабилен и устойчив на повреди.

От историята на чая

Монахът  Бодхидхарма веднъж отишъл на една висока планина, за да прекара няколко дни насаме. Очите му постоянно се затваряли и накрая заспал по време на молитва. Когато се събудил се ядосал на себе си, отрязал клепачите си и ги хвърлил на земята. Много скоро на това място  пораснал първият чаен храст, който прогонвал съня.
В китайските легенди се казва, че първият човек, който е изпитал чая върху себе си е император Шен Нун. Хората тогава пиели обикновенно гореща вода. Веднъж в чашката на Шен Нун паднал лист от чаен храст и направил водата по-вкусна, ароматна и ободряваща. От тогава хората започнали да събират чаените листа и да ги кипват във вода.
Друга легенда преписва откриването на чая на обикновени овчари. Те забелязали, че овцете и козите след като пасели определени листа ставали по-жизнени и игриви. След това сами набрали от тези листа и ги запарили във вода. Действието на новата напитка много им се харесала.
Родината на чая е Югоизточна Азия. Там чая расте целогодишно. Смята се, че хората са почнали да пият чай в началото на нашата ера. Чаят в Европа трудно и бавно си пробивал път.
Навярно сте чували историята за моряка, който изпратил на майка си фунд скъп чай. Жената не знаела какво да го прави и решила да го свари в посолена вода. След като листата изстинали, подправила ги с мед и го предложила като салата.
В Русия чая се появява през 17 век, когато на цар Михаил монголския хан му подарил изсушени листа от чаено дърво.
В България не се знае кога точно чаят е станал постояно използваща се напитка. Поня аз не съм чула.
Сега истинси чай се превозва от Китай, той е доста скъп, затова в страната запарваме различни видове листа и билки за чай, но тяхното въздействие е по-скоро лечебно и по-малко освежаващо.
Днес с голямо удоволствие пием подсладен чай с лимон, за разлика от този в Тибет. Там го пият със сол и масло от як. А в Монголия пият чай със сол, масло, мляко и брашно.