През 1278г. абат Индржих се връщал от дипломатическа мисия в Ерусалим. Той донесъл със себе си шепа от святата земя на Голгота. Поставили я в манастирското гробище и то станало доста популярно. Тук идвали много хора да се поклонят на святата земя.
Особено голям наплив имало през 1318 година. След епидемията от чума в района погребали повече от 30000 души.
След това се наредили войната на хугенотите, имало народни вълнения и  обикновените демографски кризи. Това се оказало тежко бреме за гробището, то дотолкова се разраснало, че довело до недостиг на място за нови погребения.
Било разпоредено да се изравят старите кости и слагат в църквата, за да се освободи място за погребение на нови хора. Така в църквата се натрупали 6 огромни пирамиди от човешки кости.
През 1784г. по заповед на императора, манастира бил закрит и земята му била закупена от Шварценберг. Новия собственик не харесал множеството кости и помолил Франтишек Ринт, майстор по дърворезба да направи от тях нещо готическо.
Ринт с хлор очистил костите от плътта и направил множество неща, като герба на собственика, полилей, огромни вази и всякакви малки украшения, като използвал всички налични кости
На дясната стена на входа автора е оставил автографа си, също направен от човешки кости.
За цялата работа майстора е употребил останки от 40 000 до 50 000 човека.

За навигация в открито море при лоши метеорологични условия викингите са използвали поляризирана светлина.
Древните моряци идеално се ориентирали по звездите и слънцето. Легенда разказва, че скандинавски войни са получавали информация и от небе покрито с облаци.
Различни средновековни източници споменават за загадъчен слънчев камък, известен като компас на викингите, като средство за навигация при моряците. С негова помощ можело да се определи положението на слънцето, дори ако то е скрито под облачна пелена или ако има мъгла, или снеговалеж.
През 1967г. датски археолог дал обяснение на тази легенда. Той смята, че става дума за прозрачен минерал, поляризиращ минаващата през него слънчева светлина.
Моряците бавно завъртали камъка в различни посоки. Съвпадането или разсейването на поляризацията на светлината в атмосферата, предизвиква потъмняване и просветляване на небето при завъртането на камъка. Няколко такива „изследвания“ могат да помогнат, за да се определи местоположението на слънцето.
Какъв минерал са използвали викингите е трудно да се каже, но специалисти предполагат, че това може да бъде прозрачен вид на калцит, турмалин или илолит.
Интересното е, че през ХХ век илолита влиза в авиацията като поляризационен филтър в уред за определяне на положението на слънцето след залез.

На днешния ден през 1819 година се е родил създателят на едни от най-популярните панталони в света – джинсите.
Леви Люис е немски евреин. Когато бил на 18 години заедно с майка си и двете си сестри се преместил от Германия в Ню Йорк. Тук той основал фабрика за ушиване на работни дрехи. Първите дрехи не били много красиви и луксозни, но за това пък били здрави и дълготрайни.
Със времето панталоните добили популярния си син цвят и станали много по-удобни.
Превръщайки се от работни в най-необходимата дреха в гардероба на съвременния човек, джинсите послужили и за белег на славните каубои. Те въплътили в себе си най-неочакваните идеи на Версаче, а днес не желаят да отстъпят заетите си позиции на пазара.

На този ден през 1978г. Томас Едисон е патентовал фонографа си.

Това изобретение било преименувано като „говорещата машина“.
На изложението в Америка винаги се тълпели много хора, за да чуят запис със собствените си уши.
Първият образец е бил направен на фолио и струвал 18 долара.

На него била записана детската песничка „Мери си има агънце“.