Франц Шуберт е живял само 31 години. Той е бил цяло поколение по-млад от Бетховен, но го е надживял само с половин година.
През краткия си и труден живот е успял да напише повече от хиляда произведения.
Признанието на таланта му започва с единственият му концерт, състоял се на 26 март 1828г.
Въпреки, че бил изключително надарен музикант, животът му е бил съпроводен от лишения и бедност. В продължение на много години, за да свърже двата края, е бил принуден да дава уроци, но това не довело до значително подобрение на материалните му състояние.
Хонорарът, който получил за първото и последното си излизане пред публика, което преминало с голям успех, помогнал на Шуберт да си купи собствен роял.
Още през ноември същата година композиторът заболява от тиф и умира. На паметника на гроба му е написано „Тук е погребано голямо съкровище и много прекрасни надежди“.

Малко селище, на вид най-обикновено. Често го включват в туристическите маршрути. Защо ли? Тук е работила първа белоруска печатница, а през XVII век  е живял Симон Будни писател, философ и просветител. Но това едва ли е достатъчно, за да привлече толкова много туристи.
Тук се намира извор с лековита вода свързана с Панталеймон-лечителя. Източника е чудотворен и ето каква удивителна история се приписва на него.
Местната легенда разказва, че по времето на Втората световна война, в малката рекичка, от която войниците си взимали вода, германците излели няколко цистерни спирт. Тя водела началото си от извор наречен на лечителя Панталеймон.
Въпреки излетия спирт, по реката течала бистра вода. Защитата не спряла до тук.
След като войниците излезли от окопите, германците пуснали силно отровен газ. Местният свещеник усещайки надвиснала опасност, призовал за молитва вярващите в малката църквичка. Изведнъж вятърът променил посоката си и вместо над руските окопи, облакът с отровния газ, се оказал на немските войски.
Дали това е само легенда, не знам, но близо до църквата има гробище, в което са погребани два батальона немски войници. Това са тези, които са се оказали под облака с отровния газ.
На това гробище няма огради, нито кръстове, само малките хълмчета отбелязват местата на гробовете.

На 23 март 1900г. Артър Джон Евънс, уредник на Археологическия музей в Оксфорд, започва разкопки на остров Крит. На острова той е правил разкопки, с прекъсвания, в продължение на 30 години.
Само няколко часа след започване на работа в близост до развалините на град Кносос археолозите забелязали останки от легендарния Лабиринт на Минотавъра.
Разкопали пространство от 500 хиляди квадратни метра наоколо. Открили част от двореца на Минотавъра, каменни къщи и много други сгради, да не говорим за множеството предмети от бита, изкуството и културата. Това е голям успех.
В резултат на тези проучвания е открита напълно непозната до този момент велика древна цивилизация. Тя се е намирала на място, където се пресичали важни морски и търговски пътища. Поддържала е приятелски отношения с древен Египет.

Преди 120 години на мач между Северна и Южна Англия за първи път била поставена мрежа на футболната врата.
Според историците, играта «Цю-Чжу», напомняща съвременния футбол се е играла в Китай още през 3-4 век пр. Хр. Най-раните спомени за тази игра в Англия са от 1314г. Тогава отборите сменяли вратите си след всеки гол, а вратата не била защитена с мрежа.
В зората на футбола, вратите били направени от две пръчки вкопани в земята и въже опънато между тях. Горна греда се появила като задължителен елемент през 1866г., след спорен гол. Тогава топката преминала между прътовете на височина почти три метра.
Две десетилетия по-късно футболната врата придобила съвременния си вид. През 1890г. инженер Броди от Ливърпул изобретил и патентовал мрежа за вратата, която била използвана за първи път в този си вид на 23 март 1891г. Въпреки предимствата на това изобретение, мрежата започнала да се използва по-широко година по-късно.
Правилата във футбола многократно са се променяли и усъвършенствали, но неизменни са оставали зеления правоъгълник на полето, топката и играчите, стремящи се към победа. Може би за това толкова харесваме футбола.

Всеки знае какви поражение нанася една падаща лавина. След нея остават разрушения, изчезнали, убити и ранени хора. Но през първата световна война лавините били използвани като смъртоносни оръжия.

Австрийски и италиански войски, които се сражавали в Алпите, насочвали оръдията си не един срещу друг, а към върховете на планината, като придизвиквали множество убийствени лавини.

През 1916г. 80 000 войници били убити по този начин и то само за един ден.