Забраненият град или двореца на императорската династия в Пекин, в продължение на 5 века, е бил предназначен за живеене на управляващите в Китай. Тук са управлявали 24 императора от династията на Мин и Цин.
Това е най-големият дворцов комплекс в света, в състава на който влизат 800 здания и 9999 стаи, които заемат площ от 72 хектара.
Наречен е „Забраненият град“, защото в него можели да живеят само императорът и неговото семейство, а придворните, чиновниците и всички останали живеели зад стените на този голям град и никой без разрешение на императора не можел да влезе или излезе от него.
До 1925г. обикновеният вход бил забранен. Двореца бил изцяло отворен за публика едва през 1949г., а днес тук се намира музей.
От площада Тянанмън в Забраненият град води Вратата на Небесното Спокойствие.
При строителството на двореца е използвано Фън Шуй, което означавало, че на юг трябвало да тече река, която да хармонизира с „добрата“ южна енергия Чи. За това се наложило изкуствено да се създаде южният канал Нейциншуи или Вътрешната Река на Златните Води.
Мярката на Зърно  е преместена пред залата на Висшата Хармония, което означавало, че императорът е предназначен да съди, да мери и обединява страната.
Тук жерава е символ на дълголетието.
Третата зала в Забраненият град се нарича Зала за Съхранение на Хармонията, а втората Зала на Централната Хармония.
В края на деня церемониялната територия на Забраненият град поразява с пустите зали в двореца и площадите. Всичко прилича на забравени гигантски театрални декори.
Медният чан е имал важно практическо значение. В такива се е съхранявал запас от вода, употребявана в случай на пожар. В забраненият град има триста такива чанове.
На север зад Вратата на Небесната Чистота се намира Вътрешния Двор, който служел за ежедневните дела, на императора, неговите жени и наложници, където и живеели.

Трансилвания е богата на градовете, които са истински архитектурни паметници от Средновековието. Към тях се отнася и град Сибиу.
Той е известен със своята древна история и великолепни архитектурни паметници. За известно време той е наречен Германштадт, това е свързано с неговата история и формиране. Градът е построен още през  XII век от германски племена. Освен това е бил един от най-богатите и най-големите градове по това време.
Днес Сибиу е един от най-красивите градове в света. Той с право се нарича културната столица на Румъния.
Освен това даденото място се явява един от най-важните религиозни центрове.
Комбинацията от тези два аспекта му придава удивителна аура, великолепие, разкош и просветление.

Личността на великия британски драматург Уилям Шекспир предизвиква голям интерес у изследователите. Какво ли не е преписвано на писателя, от хомосексуализма до скандален живот със съпругата му Анна.
Според скоро публикувани материали от изследванията на южноафрикански експерти, автора на „Хамлет“ се е увличал по марихуана и кокаин.
Южноафриканският антрополог Франсис Текери е намерил следи от канабис и кокаин върху различни приспособления за пушене намерени в старата градина в дома на Шекспир.
Представители на Института по еволюцията на човека в Йоханесбург вече са изпрати официално искане от страна на Църквата в Англия, за ексхумация на легендарния бард от Стратфорд на Ейвън, който е бил погребан в катедралата.
Изследователите планират да изучават останките и по този начин да се определи причината за смъртта на поета и да разберат дали Шекспир наистина е използвал наркотици.
Изявлението на Текери е разгневило и предизвикало недоверие сред почитателите на Шекспир по целия свят.
На надгробния паметник на Шекспир пише: „Приятелю, в името на Исус, не изкарвай праха погребан тук. Да бъде благословен този, който не докосне този гроб и да бъде проклет всеки, който обезпокои костите ми.“
Съвременните технологии могат да позволят на учените да изследват скелета на поета без да се докосват до него.

Българските археолози са открили уникални архитектурни компоненти. Ансамбъл от стенописи, датиращ от първата половина на XV век.
Находката била открита по време на разкопките, провеждащи се в манастира на светците Петър и Павел във Велико Търново.
Стенописите са отлично запазени. Те са открити в специален сандък за подобни вид неща в югоизточната част на храма. Изображенията върху стенописите са на светци и сцени от Вселенския събор. Освен това има запазени и златни ореоли.
Според учените, откритите стенописи са дело на двама художници. Единият е представен чрез иконата на Свети Георги, а другият е рисувал в стил характерен за византийската православна живопис, предшестваща турското робство.
Изказано е предположение, че единият от майсторите може би е Сайръс Никола от Византия.  Подпис с неговото име също се е запазил.

Тази крепост има площ 1,7 хектара. Разположена е на левия бряг на Балбек, на края на нос Кул-Бурун.
Сюренската крепост е много по-малко проучена от други пещерни градове в Крим. Вероятно крепостта е основана около VI – XI век. от византийците. Тук се е намирал замъка на местния феодал.
По-късно тя е принадлежала на княжество Феодоро и е охранявала северните постъпи към  град Мангуп. Просъществувала е до 1475г., когато е била завладяна и полуразрушена от турците.
До днес се е запазила кула с диаметър 8 метра и крепостна стена дълга 92 метра. В кулата могат да се видят фрагменти от стенописи датиращи от XIII – XIV век.
До средата на 2000-та година кулата е била разрушена почти наполовина, но след реставрацията тя почти е придобила първоначалният си вид.
В околните скали са изсечени камени корита за производство на вино.
На югозападния склон на нос Св. Тодор може да се видят останките от манастир изграден в пещера. Този манастир се състои от 23 помещения, в които се включва и храма. През последните години манастира се реставрира, но не от археолози и историци, а от монаси.