Някогашната Коджа дервиш Мехмед паша джамия е била наричана още Имарет джамия поради трапезарията за бедни в двора й. Тя е била една от най-старите турски сгради в София. Построена е през 1528 г. по планове на прочутия архитект Коджа Синан, еничар помак. Наричали я Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето ѝ. При земетресение минарето на джамията пада и тя е изоставена.

В двора й е имало медресе, религиозно училище. Веднага след освобождението самата джамия и медресето били превърнати в затвор.

По-късно високата крепостна стена и медресето били съборени. Обширният двор бил превърнат в парк, а джамията била преобразена по плановете на архитектите Миланов и Момчилов в християнски храм под името, което носи и днес — църква „Свети Седмочисленици“.

Смятате ли, че съвременните спортисти като Тайгър Уудс печелят твърде много? Сравнени с древният колесничар Гай Диоклес можем да се кажем, че взимат смешни пари. Освен това днес се плащат големи данъци, а древноримските спортисти не са плащали такива.
Гай Диоклес, който е роден през 104 г. в Лузитания, днешна Португалия, от 18 годишна възраст участва в състезание с колесници. Това било много опасно съревнование. Колесниците често се преобръщали и живота на колесничаря бил много кратък, независимо от надянатата броня. Диоклес бил щастливец. Той доживял до 42 години. Спечелил 1462 надбягвания от 4257.
По време на своята кариера той заработил 36 милиона сестерции, които днес се равняват на 15 милиона долара. С такава сума спортистът можел да нахрани с хляб целия Рим и да издържа една пета от римската армия. Тази заплата била 5 пъти по-голяма от тази на най-богатия римски управител по това време.
Интересното е, че Диоклес не бил най-добрият от колесничарите. Помпей Мусклос спечелил 3599 надбягвания и заработил 2,5 пъти повече, за по-малко време.
Ето и нещо интересно. Както във „Формула 1“ така и в римските надбягвания имало цяла група от хора, които се грижели за съзтезателят и „машината“ му. Тя насърчавала колесничаря. Имало човек, които се движел на кон успоредно със състезателя и следял за състоянието му. Друг от групата на всеки кръг заливал коня със студена вода, а трети смазвал осите на колесницата.
Византия възтановила традицията за тези гонки и те се провеждали до 1204 г.

При изследване на един от районите на Москва, била открита най-старата постройка извън стените на Кремъл. Това бил зимник за съхраняване на консерви от месо, плодове и зеленчуци.

През XVI век от този „хладилник“ се е подавала храна на редица руски царе.

Когато специалистите проникнали в дървената колиба и слезли надолу по боядисаните стълби, стигнали до мазе, където имало консерви с кисели краставички и редове от тикви и ябълки.

В архивните документи намерили стари планове на местността. От тях се разбрало, че през 1598 г. наблизо се е намирал дворецът на Борис Годунов.

Това място Годунов е получил като подарък от сина на Иван Грозни. По заповед на Борис Годунов бил построен манастир. Днес от него е запазена само църквата Света Троица. Може би тогава е построен и зимникът играещ роля на „хладилник“.

В хладилниците наречени по това време ледници или зимници са се съхранявали риба, птици, зайци, лосове и диви свине. На куките висели шунка и свинско месо. По рафтовете имало варено говеждо месо или печени кокошчици, а на пода стояли големи съдове пълни с кисели краставички, гъби, зеле, червени боровинки и ябълки.

Настоящите собственици на историческия „хладилник“ се хвалят с неговите качества. Дори картофите в това помещение остават сухи и се съхраняват добре до пролетта. А каква да е консерва или зимнина тук се запазват много по-добре от кой да е обикновен хладилник.

В продължение на повече от 400 г. този исторически „хладилник“ се е използвал винаги по предназначението си.

През 1912 г., когато Теодор Рузвелт се кандидатирал за президент, по време на една от срещите си с избирателите бил прострелян. Куршумът пробил калъфа за очилата и дебелия ръкопис на речта му.

Рузвелт не напуснал мястото, а привличайки вниманието на публиката с това, че току що по него са стреляли, говорил половин час.

Ловният му опит подсказал, че щом не кашля кръв, куршумът не е пробил белите дробове и раната не е смъртоносна.

По-късно се установило, че снарядът е влязъл в гърдите на 76 мм, но да се извади било много рисковано. За това Рузвелт го носил цял живот.