Малкото градче Сан Роко се намира около Генуа, в областта Лигурия. Името си е получил от свещеник на име Роко.
Роко е роден през 1295 в Монпелие, един от най-старите градове в южната част на Франция. По това време той е последният потомък на едно от най-богатите семейства в Монпелие. След смъртта на родителите си Роко раздал цялото си богатство на бедните и станал монах.
По това време в Европа върлувала чума и Роко ходил в пострадалите врагове, помагал на болните и ги изцелявал. Той открил в един град своя болница, където много хора се спасили от смъртта.
По донос Роко бил изхвърлен и изгонен от същите хора, които по-рано е бил излекувал. Той намерил убежище в една изоставена къща и там очаквал смъртта си, тъй като нямал какво да яде.
Веднъж един от жителите на града Готард видял, че кучето му взима хляб от масата и бяга. Това се повторило няколко пъти. Готард проследил кучето си и се натъкнал на Роко, на когото кучето носело откраднатия хляб.
Готард прибрал Роко в своя дом и започнал да се грижи за него. След редица разговори с монаха, Готард се изпълнил с вярата му и се отказал от всичките си притежания и ги раздал на бедните. Той станал първият „ученик“ на Сан Роко.
Монахът след като по чудо уцелял, отново се отправил отново към градовете нападнати от чумата, за да спасява болните.
Той умира през 1327 в негова чест градът е преименуван на Сан Роко.
Благодарните жители на града направили паметник на кучето, което не дало на Роко да умре от глад.
Сега в Сан-Роко на 16 август всяка година се прави изложба на кучета, в памет на случилите се събития в близкото минало.
Архив на категория: история
Интересен мост свързващ двата бряга на Сена
През 18 век градовете са миришели лошо. Тогава не е имало точно определени места, където да се изхвърлят разлагащите се продукти и навсякъде е имало благоприятна почва за развитие на бактерии и…болести.
Така всяка съзидателна и разрушителна дейност се е съпровождала с неприятна миризма. И разбира се най-голямата смрад се е разнасяла от Париж, нали по това време той е бил най-големия град във Франция.
Може би за това Париж е наброявал около дузина парфюмеристи. Шест от тях живеели от дясната страна и шест от лявата страна на мост, съединяващ десния бряг с остров Сите.
Този мост и от двете страни така плътно е бил застроен с четириетажни къщи, че от нито едно място на него не можело да се види реката.
Всъщност, мостът е смятан за един от най-модните квартали на града. Тук са се намирали известни магазини, където свои стоки са предлагали ювелири, резбари на черно дърво, най-добрите производители на перуки, куфари, ръчни чанти и портфейли, на бельо и чорапи, рамки за картини, ботуши за езда, майстори на бродирани пагони, кръгли златни копчета и закопчалки.
Историята на плазмените панели
Интересът да се създаде плазмен панел не е от вчера. През втората половина на миналото столетие са се опитвали да получат изображение на табло, състоящо се от прозрачни елементи, напълнени със специален газ. Но тогава не са могли да създадат пиксели със малки размери.
Екранът бил голям и тежък, а изображението било размазано и неясно.
Първият плазмен дисплей бил създаден през 1964г. в щата Илинойс. Първите плазмени телевизори били много сложни за производство, от тук дошла и високата цена и малкото им приложение в бита.
През 1933г. фирмата Fujitsu пуснала цветен плазмен панел с размер 21 инча, а през 1995г. 42 инчов. Скоро и други японски компании като Fujitsu-Hitachi Plasma Display,NEC,Pioneer,Hitachi и Mitsubishi започнали производство на собствени плазмени телевизори. Днес на пазара такава техника е представена от компании, като Samsung,Lg,Philips,Toshiba,Thomson.
Всяка година се появяват все нови и нови модели. Постоянно се усъвършенстват технологиите за производство на плазмени панели, повишава се качеството и надежността им, а от там се намалява и цената им. Освен достъпна цена тези телевизори имат и редица предимства, като плосък екран, тънък корпус, висока контрасност на изображението, широк зрителен ъгъл, устойчивост на изображението спрямо въздействието на магнитно поле.
Безспорно плазмените телевизори имат точно и ярко изображение, което ги прави най-търсените на пазара.
Уродонал Шателен – кръвожаден граф и лекарство
Животът е в разгара си. „Уродонал Шателен“, както съобщавали гигантските реклами дава първоначална свежест и безупречна чистота на бъбрека ви. Страно име. Това името на създателя на лекарството ли е? Не.
Най-главният негодяй в Швамбрании бил кръвожадния граф Уродонал Шателен, става въпрос за „12-те стола“ на И. Илф и Е. Петров
През това време всички списания рекламирали „Уродонал Шателен“, модно лекарство против камъните в бъбреците и черния дроб.
На обявленията за уродонала обикновено рисували човек измъчван от страшни болки. Болката се изобразявала под формата на кърлежи, стиснали здраво тялото на нещастника. Всичко това ние разглеждаме като престъпление на кръвожадния граф. Невероятно нали?
Рекламата за Уродонал Шателен е от 1917г.
От историята на хотела
Развитието на хотела има дълга история. За първи път тези заведения са се появили в древните цивилизации на Гърция и Рим. Специална роля в развитието на туристическата индустрия се приписва на Съединените американски щати. Според историците, първите сгради от този тип се появяват много по-късно тук, отколкото в европейските страни.
Една от първите механи се смята построената в Бостън, открита през 1634г. Осем години по-късно, в Ню Амстердам, по-късно Ню Йорк, Холандска Източноиндийска компания открива механа, наречена Stadt Huys. Известно е, че такава механи се появи и в Джеймстаун, Вирджиния, още в ранните години на колонизацията.
От този момент механите стават центрове на обществения живот. Те започват да се развиват и разпространяват не само в градовете, но и в покрайнините на големите пътища и по кръстовищата.
През 1852 г. всеки първокласен хотел в САЩ има личен френски готвач. Американците не са големи любители на френска кухня, сосове и суфлета, но тъй като те са били редовните посетители на тези ресторанти, никога не биха си го признали. Тогава в хотелите е въведен „европейски план“, който изисквал заплащане за услугите, като храна и квартира.
Двадесети век е характерен с разцвета на туристическата индустрия. Водещите страни в тази област продължава да бъде САЩ, страните от Европа и най-добрите хотели в Турция. В тези страни започва разпространението на нови форми въведени в хотелиерството. Например, създават се вериги от хотели. В допълнение на това, настъпят съществени промени и в ресторантьорския бизнес.