Лев Сергеевич Термен се е родил в Петербург в руско дворянско семейство с немски и френски корени. Първите си опити по електротехника прави в Петербургската първа мъжка гимназия, която завършва със сребърен медал.
Младият Термен постъпва едновременно в консерваторията и физико-математическия и астрономически факултет на университета.
На обучението му попречила Втората световна война. И той успял да завърши само консерваторията като виолончелист със степен „свободен артист“.
През 1916 г. бил мобилизиран в армията и е изпратен за ускорено обучение в училище по инженерство, а след това на електрически инженерни курсове.
След ареста му заради белогвардейски заговор и освобождаването му, той се срещнал с бащата на съветската физика Абрам Йофе, който му предложил работа в лабораторията и той се съгласил.
Термен получил задача, да се направи радио измерване на диелектричната константа на газове при различни температура и налягане. при тестовете се оказало, че прибора издавал звук, височината и силата, на които зависили от позицията на ръката между кондензаторни плочи.
Така, през същата година, е изобретен първия в света електронен музикален инструмент. Първоначално той е наречен етеротон – звук от въздуха. Скоро той бил преименуван в чест на своя създател терменвокс. Интересното на инструмента било това, че музиката се извличала от него без да се докосва от ръце.
Главната част на терменвокса се явяват два високочестотни вибрационни контура, настроени на обща честота. Електрическите колебания на звуковата честота възбуждат генератор на електрони лампи. Сигнала се пропуска през усилвател и се преобразува в звук.
Външно устройството изглежда като антена и дъга. Именно те изпълняват ролята на вибрационна система.
Изпълнителят управлява терменвокса като изменя положението на ръцете си. Движейки ръката си близо до „антената“,  изпълнителя регулира височината на звука. „Жестове“ във въздуха около дъгата могат да повишават или намаляват силата на звука.

Червеният  кръст се е  превърнал в символ на XIX век.
По време на Френско-австрийската война, швейцарецът Анри Дюнан е толкова впечатлен от това, което е видял на бойното поле, че написва статия, в която задава въпрос: Възможно ли е да се създаде благотворителна организация, за да помогне на ранените по време на въоръжени конфликти.
Публикацията на Дюнан привлича вниманието на Женевското благотворително общество. То създава комитет от 5 човека за практическата реализация на тази идея. По-късно този комитет се нарича Международен комитет на червения кръст.
На първото си заседание, състояло се през 1873 г. в Швейцария този комитет в знак на уважение към страната, запазила неутралитет във войната приел за емблема държавния флаг на Швейцария, но със сменени цветове, т.е. червен кръст на бял фон.
Четирите части на този кръст символизират четирите добродетели: Умереност, благоразумие, справедливост и смелост.

Веднъж бил устроен бал по случай пристигането на великия математик в Берлин. Кралицата – майка го попитала:
– Господин Ойлер, защо сте толкова мълчалив?
– Моля да ми простите, но идвам от страна, където за всяка казана излишна дума, могат да ви обесят.
Въпреки всичко след 25 години, той се връща в тази „ужасна“ страна. Такава голяма атракция била за него Русия.

В много езици имената на вносните автомобили звучат доста странно и понякога имат доста непредсказуем смисъл.
Руските мениджъри трябвало да преименуват автомобила „Лада Калина“ изнесен във Финландия от Русия в „Лада 119“.
Причината за това била в това, че думата Калина на финландски означава катастрофа или звук на гръмотевица.
Това не е първият случай, свързан с производителя на тези автомобили, дори и в съветските времена,
Например името на колата „Жигули“ било сменено с ново име за износ „Лада“, защото много хора намирали, че името е наподобава по звучение на думата „жиголо“,

При избор на име, често се случват парадокси.
Съветски конструктори проектирали нов автомобил. Решили да му сложат патриотично име. Нарекли го „Родина’.
Узнавайки за това Сталин с присмехулна усмивка попитал: „Защо трябва да се продава Родината“?
Изплашени разработчиците променили името на колата и я нарекли „Победа“
Сталин помислил и казал:“Въпреки, че победата не е голяма, нека остане така“.