Султан Махмуд Втори отдавна бил стигнал до горчивия извод, че може да въздигне собствената си власт само ако унищожи еничарите. От сто и петдесет години те били само извор на крамоли и безредици, но в последните двадесет , от свалянето на Селим Трети, те придобили мощ, която едва ли не затъмнявала тази на султана.
Те се оказали неспособни да се справят с „Мора кавгасъ“, въстанието на гърците, но се бъркали в работите на Дивана и даже си издействували право на глас в неговите решения.
Като подготвил някои части, предимно топчии,  по европейски образец и си осигурил сляпата им вярност, султанът решил, че е дошло времето да си разчисти сметките с оджака и сам предизвикал поредния еничарски бунт.  С ферман възвестил решението си да възстанови онзи „Низам-и джедид“ – ново време], който бе коствал престола и главата на Селим Трети, а след него — и на великия везир Мустафа Байрактар.
Еничарите отговорили с незапомнен метеж. Гневът им се стовари най-напред върху техните аги и одабашии, за които усетили, че са преминали на страната на султана. Спипали неколцина от тях и ги разкъсаха, ала най-главният, въздигнатият от паша Хюсеин ага, успя да избяга в Стария сарай.
Преследвайки по петите Хюсеин ага, бунтовниците стигнали до двореца и подпалиха вратите му, проклинайки на висок глас султана като гяур. Сетне се оттеглиха и разположиха стана си на своите обичайни сборища и прекатурвайки котлите си, поискали отменянето на „новия ред“ и разтурянето на военните части, образувани по чужд модел.
В отговор султанът призовал верните си войски, излязъл от сарая със свещеното зелено знаме на Пророка и обявил своето решение да унищожи оджака. По негова заповед топчиите обградили бунтовниците и открили огън.
Еничарите застлали мегдана с трупове,част от тях обърнали гръб и ударили на бяг.
Последвало незапомнено преследване и клане. Секли ги докато ги изтребили. Няколко хиляди трупа бяха хвърлени в Босфора и Мраморно море. А за другите, дето по някакъв начин се били отървали от клането, султанът изпратил заповед по цялата страна  да бъдат избивани без съд и церемонии.
Такъв бил краят на еничарите, „Писано било“ оджакът, създаден преди четири столетия и половина, който бил главна сила на мюсюлманството в завоевателните войни, да свърши под мюсюлмански нож…

За еничарите котелът за храна е представлявал нещо като знамето за войските. В другите държави; изваждането му и обръщането с дъното нагоре било знак за обявяване на бунт. За този странен, чисто ориенталски обичай В. Мутафчиева  пише : „Казаните… Другаде народът има други изрази за бунт — знаме .  А в Стамбул всичко е особено; тук и бунтът не започва, докато не го подемат еничарите, а знаме на бунта е казанът — тенджера, само че голяма. Когато стои върху дъното си, тя означава, че еничарите ще отиват за чорба или вече са я получили и изсърбали. Но обърнат с дъното нагоре, казанът се превръща в призив за метеж и насилие.“ А съветският историк А. Ф. Миллер го обяснява по следния начин: „Обичаят очевидно бил свързан с представата на владетеля като «хранител» на еничарите и обръщането на котела би трябвало да означава, че недоволните от своя владетел еничари не желаят да получават от него храна.

Сливен е бил прочут център на оръжейното производството. Непосредствено след 1821 г. поради надигащият се бунт тюфекчийството е било силно ограничено. В този занаят са се изявявали най-добрите оръжейни майстори на епохата.
Сливенските тюфекчии били задължени да дават на турското правителството по 500 пушки годишно.
Според турски документ от 1827 г., когато икономиката на Сливен е била отново в разцвет се съобщава, че „Високата порта изисква месечно по 500 цеви или годишно по 6000“
Тази цифра е била възприехме поради погромите около Заверата. Времето, когато гърци, румънци и българи са решили да отхвърлят турското господство по техните земи.
Невероятна е била сръчността на тези наши занаятчии. Френско съобщение от 1834 г. говори дори за производството на 12 000 кремъклии пушки.

В Сливен се говори, че преди Освобождението българските хайдути и революционери са били обесвани на известното дърво Стария бряст.
Но това е неточно.
За масова бесилка на поборниците е служела една круша с много разперени клони. Съществува автентична снимка на това дърво с обяснителен надпис, направена през 1888 година.
Тя се е намирала някъде около входа на сегашната сграда на съвета.
На Стария бряст е имало обесени, както и на почти всички дървета по улиците, само през Освободителната война, при отстъплението на турската армия след погрома на Сюлейман паша.

С помощта на нов метод може да се създаде триизмерен образ на старинни монети в погребална урна.
Археолозите и инженери от университета в Саутхамптън, в партньорство с Британския музей са разработили въз основа на рентгенов анализ нова техника за изучаване на монети и други метални предмети. Методът позволява да се сканира повърхността на монетата, без да се почиства и дори не нужно да се изваждат от мястото, където е открита.
Първоначално техниката е разработен от Центъра за компютърна томография при Университета в Саутхамптън, за да се сканират технически устройства, като частите на реактивни турбини. Въпреки това археолозите са  приспособили тази техника за детайлно изучаване на римски монети.
Оказало се, че методът позволява да се възстанови по-детайлно изображение на надпис върху монетите  и по този начин да се намали времето, необходимо за обработка на археологическите находки.
В миналото, за да се извлече и очисти една монета, са били необходими часове или дори дни. Сега ние почти веднага може да видим профила на всеки император изобразен на монета, без да се изважда тя от съкровището, така че не се застрашава самата находката.
Специална компютърна програма позволява да се видят двуизмерните изображения на повърхностите, но също така и триизмерен модел на находката, ако се състои от няколко елемента. Учените се надяват, че новия метод ще намират приложение и в други археологически проучвания.
Археолозите са тествали новия метод при изследване на три масивни находки от римски монети. Една от тях е с тегло 100 кг и съдържа повече от 30 хиляди монети датиращи от 270 г. сл. Хр. Тя е намерена близо до английския град Бат. Втората анализирана находка е погребална урна съдържаща пепел и костни фрагменти. В нея са открити 9 монети. Тя датира към 282 г. след Хр. И третата находка била малко съкровище от второто столетие на Христа, открита в Йоркшир.