Между смокиновите дървета и осите съществува „споразумение“ за взаимопомощ. Осите снасят яйцата си в плодовете на дърветата, от тях се развиват ларви, а оформилите се насекоми опрашват смокинята. Оказало се, че понякога осите не спазвали „договореностите“ си, т. е. не ги опрашвали. Тези „мошеничества“ са наблюдавали учени от Gormell Universiti и STKI.
В своите експерименти, биолозите са оценили действията на шест различни чифта оси и тяхното нежелание за опрашване.
Наблюдателите установили нещо доста интересно. Когато смокинята откривала мошеничеството на осите, ги наказвала, като събаряла незрелите плодове, в които имало яйца или личинки. Падайки на земята заедно с плода, те умирали.
Според експертите, подобни „санкции“ показват дълга еволюция на симбиотичните отношения между два вида. Прозрачният механизъм  за „справедливост“ позволява да се съхрани съюза, като се елиминира възможността за егоистично използване на единия партньор спрямо другия.

Ярко оранжевите латинки се наричат капуцински, заради островърхата форма на цвета, която напомня на качулка на монах – капуцин.
В родината й, тропическа Америка, могат да се срещнат над 80 вида. Латинката расте във влажните тропически гори, в засушливите степи и в планините. На цвят могат да бъдат жълти и оранжеви, но се срещат сини и лилави.
Всички тропически латинки имат приятен мирис, затова в Южна Америка се смята за особено необходимо растение при хранене. Използват се листата, цветовете, плодовете, семената, а при многогодишните растения корените и грудките.
В планините на Перу, Чили и Боливия се отглеждат грудките на латинка. Те са сходни на големи круши. Съдържат много нишесте.
В Англия листата на латинката се слагат в салати и украсяват сандвичи, а от цветовете правят оцет.
В Западна Европа пъпките и младите филизи се мариноват и се поднасят на масата като силна подправка, която заменя каперси и не й отстъпва по вкус.

Не, не става дума за прилеп, а за растение с красиви бели венчелишчета, като крила, които напомнят на прилеп. В природата са известни около 30 разновидности на това цвете. „Белият прилеп“ е много популярен сред градинарите.
За негова родина се считат Индия и Малайзия. Жителите на югоизточна Азия и Африка с удоволствие го употребяват за храна, по-скоро плодовете и корените му.
Това растение има големи гланцирани листа, събрани в розетка, а по време на цъфтенето на върха на стъблото се появява дивен цвят, в бяло  с лилави ивици, покриващи тъмно пурпурни топки. И всичко това е обиколено от дълги, лилави ленти. Този необикновен цвят не прилича на никой друг в природата.
В домашни условия такива растения се нуждаят от специални условия. При посаждане трябва да се избере саксия съразмерна с кореновата система на растението, а за качеството на почвата е необходимо да се смесят 1 част вермикулит, 3 части перлит и 6 части торф. Растението е топлолюбиво, но не понася пряката слънчева светлина. Затова е по-добре да се постави на сухо място, където няма течение. Храненето трябва да става с торове съдържащи фосфор.
Размножава се, както със семена, така и вегетативно. “ Белия прилеп“ цъфти обикновено на втората година, а растение отгледано от семена обикновено цъфти на третата година.

Австралийски телевизионен канал ABC съобщава за успехите на тасмански биолози. Те са успяли да клонират най-старото дърво на планетата.
Местните експерти смятат, че сега, климата се променя драстично и дървета от този вид не могат да издържат на смъртоносните гъбички, които в естествени условия бързо биха унищожили дървото.
Изследователите твърдят, че са успели в лабораторни условия да клонират този вид дърво, открит за първи път в отдалечените райони на юг-запад в Тасмания преди около 70 години.
Радиовъглеродният анализ показвал, че тези дървета са най-малко на 43 000 години. Според  Tepson, ботаник от Кралските тасмански ботанически градини, сега този вид  дървета вече не могат да се възстановят без външна намеса, както и в природни условия. Само няколко стотин от тези растения са поразени от гъбички, които активно паразитират върху ствола на дървото.
Единственият начин да се запази древната  вид е изкуствено размножаване.
Застраховането на уникални растение е  възможно чрез клониране. Трябва да се отбележи, че процесът на изкуствено размножаване на този вид древно дърво е много сложен процес. Самите учени при опитите си да го клонират за първи път, са загубили всичките първи клонинги. Сега вече са налице 20 млади растения, които живеят в лабораторни условия повече от 8 месеца.
Не зная какви мерки биха могли да се вземат, за да се запази древната флора на Земята, но всеки ден вследствие на замърсяването на околната среда  нови и нови видове умират.

Екип от американски учени e разработил метод на генното инженерство, който позволява да се променя вкуса на зеленчуците и плодовете. Представете си диня с аромат на лимон и банани с вкус на ягода. Изследването е публикувано на интернет страницата на списание Nature.
Биохимици от Медицинския университет на  Тексас в Хюстън съобщават, че са се научили да контролират ензимите отговарящи за вкуса на кое да е  растение.
Два от изучените ферменти allene oxide synthase – AOS и hydroperoxide lyase – HPL са отговорни за произвеждането на жасминовата киселина, която е причина за уникалния аромат на жасмина и летливите вещества съдържащи се в зелените листа, а green leaf volatiles – GLV определя характерния аромат на плодовете и зеленчуците.
Тези вещества биха помогнали на растенията да се борят с вредителите. Растенията не могат да избягат от враговете си, те трябва да се справят с тях. Един от начините е като изпускат летливи вещества и така привличайки естествените си врагове да ги унищожават.
Според учените генните методи за модифициране на летливи вещества ще спомогнат за създаване на  екологично безвредни методи в борбата с вредителите, както и за подобряване вкуса на храната.
Изследванията опровергават предишно твърдение, че ензимите отговарящи за вкуса се намират само в растенията. Забелязали са, че такива се съдържат и в анемониите и коралите, но какви функции изпълняват в тях,  това са сега не се знае.