Професорът от катедра по продуктивна биология в отдела по градинарство Н. Дударева, забелязала как се регулира количеството миришещи вещества в едно от малко култивираните растения, така наречените кученца.
Оказало се, че изходното вещество, от което в резултат на сложни биохимични превръщания се получават ароматните миризми, се контролира от един единствен ген.
Учените предполагат, че именно недостига на изходното вещество е причина за неуспешните опити да се създадат, чрез методите на геното инженерство, растения със силна миризма. Ако се научим да контролираме тези вещества, ще можем да получаваме благоуханни цветя през определено време на деня.
Цветопроизводството е заинтересовано да създава такива цветя. които да миришат например, когато хората се връщат от работа.. Ако знаем как да получим дадения аромат, задачата е решена. Например, при получаване на растение с „вечерен“ аромат, трябва да се има в предвид, че е необходимо да се усили миризмата на растението изобщо.
Засилването на миризмата на растенията е необходимо не само на цветопроизводителите, но и в селското стопанство.Повече от три четвърти от всички полски култури зависят от опрашването на насекомите. Освен това цветовете на плодовете и зеленчуците също трябва да се опрашват. Колкото повече се опрашват, толкова е по-високо качеството на плодовете. Например, за да се получи вкусна диня, нейните цветове трябва да се опрашват 12 пъти, а за да пораснат едри ягоди, цветовете им трябва да се опрашват най-малко 25 пъти.
Насекомите се привличат от миризмата на цветовете. Ако усилим тази миризма, можем да увеличим производителността и качеството на земеделските култури.

Между смокиновите дървета и осите съществува „споразумение“ за взаимопомощ. Осите снасят яйцата си в плодовете на дърветата, от тях се развиват ларви, а оформилите се насекоми опрашват смокинята. Оказало се, че понякога осите не спазвали „договореностите“ си, т. е. не ги опрашвали. Тези „мошеничества“ са наблюдавали учени от Gormell Universiti и STKI.
В своите експерименти, биолозите са оценили действията на шест различни чифта оси и тяхното нежелание за опрашване.
Наблюдателите установили нещо доста интересно. Когато смокинята откривала мошеничеството на осите, ги наказвала, като събаряла незрелите плодове, в които имало яйца или личинки. Падайки на земята заедно с плода, те умирали.
Според експертите, подобни „санкции“ показват дълга еволюция на симбиотичните отношения между два вида. Прозрачният механизъм  за „справедливост“ позволява да се съхрани съюза, като се елиминира възможността за егоистично използване на единия партньор спрямо другия.