Белгия отпразнува навечерието на Нова година с необичайно високи за това време на годината температури.
Контролният термометър в Брюксел е показвал 10,4 градуса по Целзий. Това се случва за втори път.  През 1883г. през новогодишната нощ е отбелязана температура от плюс 11 градуса.
Метеоролозите обещават повече топлина през първите няколко дни на тази година, придружен от доста силен дъжд.
На тревните площи  и цветните лехи в белгийската столица цъфтят цветя, сред които могат да се видят рози. Изглежда растенията са сбъркали сезона.

Учените са открили, че листата на разтящият евкалипт в Австралия има специфична функция.

Учените са провели редица опити с тях. Покрили листата с черен тонер за принтер. Капките вода стичащи се по тях бързо ги почистили. По-късно опитите са били разнообразени и с други оцветени течности. Резултатът бил същия.

В друг експеримент остъргали повърхността на лист от дървото и го нанесли върху стъклена пластинка. Нанесените частици започнали самостоятелно да създава собствени туберкули и наностъбла, подобни на тези върху растението.

Обработена с восък от евкалипт пластинка става непроницаема за чужди тела и има добри плавателни свойства. Това може да се използва при защита на корпуса на плавателен съд, а също и за обезпечаване на стерилност при микротечности.

Способността на едроплодния евкалипт, характерна за повечето водни растения, помага на растенията да се справят със засушаването на климата. Всичката достъпна вода се стича по листата направо в корените.

Учените продължават да проучват тези естествени технологии, за да намеря колкото се може повече техни приложения.

Захарният сок от клена е открит от мързеливи жени. Така гласи една стара индианска легенда на ирокезите.
Тези жени не отишли да налеят чиста вода от далечния извор, а нарязали кората на най-близкия клен и напълнили съдовете с неговия сок. Те се прославили като най-опитните готвачки. Всичко приготвено от тях било вкусно и сладко.
Най-много захар се съдържа в сока на захарния клен. Наричат го още „захарно дърво“. Съдържанието на захар в сок му достига 3 процента.

Във високите централни части на Филипините, учени са открили огромно хищно растение, което може да изяде не само насекоми, но и плъхове

По време на същата експедиция, ботаниците открили странна розова папрат и сини гъби, които не са могли да идентифицират.

Новината, че този нов вид растение съществува първоначално идва от двама християнски мисионери, които през 2000 г. се опитват да изкачат хълма Виктория, рядко посещаван връх в Централната част на Филипините. С малко подготовка, мисионерите се опитали да изкачат планината, но се загубили за 13 дни, преди да бъдат спасени. При завръщането си, те са описали растението.

Това предизвиква интереса на изследователя Стюърт Макферсън от Великобритания, ботаника Аластейр Робинсън от Кеймбридж, Великобритания и Андреас Флейшман от Университета в Мюнхен, Германия. Така през 2007 г., те поемат на двумесечна експедицията на Филипините, която включва опит за изкачване на хълма Виктория и за намиране на този екзотичен нов вид. Стигат до странното растение, розовата папрат и сини гъби.

На около 1600 метра над морското равнище, те изведнъж видели едно голямо растение, подобно на стомна, след това второ и трето. Растението е месоядно. Този вид може да се срещне в много различни форми.

Учените нарекли растението Nepenthes attenboroughii на британския телевизионен говорител и учен David Attenborough. То е сред най-големите хищни растения и образува невероятни капани. В тях може да хваща не само насекоми, но и гризачи с размера на плъхове.

Изглежда, че растението не е широко разпространено в района, но учените се надяват, че трудния достъп и отдалеченост ще предотврати достигането и унищожаването му.

Рамбутана е декоративен екзотичен плод. Неговата родина е Азия Там е високо ценен. Съдържа най-вече витамин С. Вкусът на рамбутана е сладък и сочен до кисело-тръпчив, наподобява на пъпеш и желиран бонбон.

Узрелият плод има тъмно-червена кора. Той е най-сладък, когато рунтавите червени косми са започнали да изсъхват.

Рамбутана не зрее след като е откъснат. Съхранява се в хладилник.

Консумира се прозрачната сърцевина, след като се отстрани кората и плода се раздели на две половини. Изключително подходящ е за екзотични плодови салата и като добавка към различни сирена и месо.