Семената на сминдуха са използвани като подправка и лечебно средство още в миналото от египтяни, гърци и римляни.

Заради антисептичното му действие сминдуха се употребява за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се приема за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт.

Китайски лечители го предлагат на мъже с репродуктивни проблеми.

Свежите листа и клонки на сминдуха са богати с етерични масла, витамини – витамин С и други ценни вещества.

Чубрицата и сминдухът в шарената сол имат способността да пробуждат сетивата. Със своето силно ухание в миналото сминдухът се е използвал за свестяване на хора, изпаднали в безсъзнание.

Сминдухът стумулира обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Освен това подобрява апетитът и възстановява силите на организма.

Сминдухът е популярна подправка, която у нас вирее почти навсякъде, но най-често се среща в Североизточна България.

Освен като неделима  съставка на шарената сол, сминдухът се използва при приготвяне на суджуци, наденици, пъстърма и други деликатеси от месо и риба.

Свежите листа и клонки на сминдуха служат като добра подправка на ястия от месо. Сминдухът отлично се комбинира и с други подправки като чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен.

Сминдухът притежава свойството да поема лесно миризми, за това трябва да се съхранява отделно.

Ако се запекат, семената на сминдуха, те придобиват характерен аромат на ядки.

Малки количества чимен, другото име на сминдуха се съдържа в почти всяко индийско къри. Ароматните семена с горчив вкус са основната съставка на сместа „панч форон“ от Бенгал. Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен „кмели-сунели“.

Розмаринът въздейства върху човешкия организъм по многобройни начини. Той е ефектно средство срещу метеоризъм. Подобрява храносмилането и оказва силно раздразняващо действие върху кожата. Спомага за повишаване отделянето на стомашен сок и оказва благоприятно действие върху цялостната дейност на стомаха и червата.

В народната медицина розмаринът се използва за прилагане към различни видове вани. Етеричното масло от розмарин се използва за разтривка, укрепва нервите и разширява кръвоносните съдове.

Розмаринът оказва и лечебно действие при ниско кръвно налягане, нервни разстройства, чувство за напрегнатост. Той е изключително полезно средство при състояния на общо изтощение и полова слабост.

Розмаринът намира широко приложение във фармацефтичната промишленост за направа на лекарствени препарати, лекарствени чайове, настойки, мазила и пластири.

Розмаринът притежава силен сладникав аромат на камфор, напомнящ мириса на бор. Като подправка розмаринът е предпочитан заради много пикантния и леко остър вкус. Подправката се получава от стрите листа на растението.

В неголеми количества най-вече заради особено силния аромат и вкус, розмаринът е подходящ като подправка към супи, салати, месни пълнежи, към печено месо, печени птици, гъби, варена риба, червено и бяло зеле и към маринати.

В умерени количества розмаринът придава особен аромат на месни, пилешки, спаначени и грахови супи. Розмаринът придава доста приятен вкус на меки сирена, картофи, пернат дивеч, риба, яйчно тесто, като същевременно е отлична подправка за агнешко, гулаж от говеждо, овнешко и доматена супа, а също така на говеждо, овнешко и телешко.

Розмаринът е подходящ да се слага на месо, приготвено на грил.

В кулинарията розмаринът се използва най-вече заради способността му  да подтиска специфичната миризма на някои видове меса, като овнешко и свинско.

Розмаринът придава на месото дивечов аромат.

Важно е да се знае, при прекалено задържане розмаринът може да придаде на ястието горчив вкус.

Розмаринът може да се добавя като особен допълнителен аромат към лимонада.

Човек сади и отглежда предимо култури, които осигуряват добро меню на трапезата му. Някои любители на цветята и екзотичните растения полагат не малко усилия, за да създадат красота и уют край себе си.
А знаете ли, че някои екзотични растения могат да растат в къщи или на двора?
Такова е растението трахиандра.
Не се присмивайте на името му. Когато го видите то ще ви порази със своя удивителен външен вид.
Това екзотично растение изглежда като кръстоска между ювка, накъдрена коса и пипала на медуза.
Трахиандра се среща често в Източна и Южна Африка, Йемен, Магадаскар.

Пащърнакът е лечебно растение с приложение във фитотерапията. Иползва се коренът и семената му.

Той има съдоразширяващо действие върху коронарните съдове и по-слабо до никакво върху периферните съдове.

Има спазмолитично действие спрямо гладката мускулатура и храносмилателния трактат. Има и леко хипотензивно действие.

Терапевтичното му вътрешно приложение е при сърдечни неврози, стенокардия и колики.

Външно под форма на разтвор – ксанторин се прилага при витилиго – депигментация на кожа, поради установеното свойство на бергаптена и ксантотоксола да стимулират образуването на меланин.

Пъщърнакът може да се вари или пече, или да се използва в яхнии, супи и гювечи.

Коренът се консумира варен или печен в супи, яхнии и т.н. Има сладникав вкус, подобен на целина. За същите цели могат да се използват и стеблата на растението.