За разлика от другите кореноплоди сладките картофи могат да се съхраняват продължително време, дори при високи температури.

В свеж вид сладкият картоф не се употребява в храната.

Един картоф може да достига до 8 килограма.

В редица страни на Африка сладките картоф са главен източник на препитанието им.

Световен лидер в отглеждането на сладки картофи е Нигерия. През 2012 г. в Нигерия са извадени 38 милиона сладки картофи, докато в Гана, която държи второ място по производството на културата е успяла да събере само 6,64 милиона тона.

В Древна Гърция са украсявали гробниците с целина. От листата ѝ са правени венци за победителите в Истмийските и Немейски игри.

Целина е отличен източник на витамин А, В1, В2, С, Р, РР.

В град Портаж, щата Мичиган, съществува истински музей на целината.

Култивират се различни сортове, например, с дебели и сочни стъбла или с добре развит корен.

Целината се използва в различни диети, тъй като е ниско калорична, богата на витамин C и с много ниско съдържание на натрий.

Самостоятелно целината може да се консумира сурова в салата или като прясно изцеден сок, варена в супи и бульони. Като подправка се ползва и сушена, а свежа в маринатата на различни видове туршия. Подхожда на месни ястия и яденета с картофи.

Свежият сок от корените му съдържат лиозим, който има  силна антимикробна активност.

В Европа хрянът идва след 600 години – през XV век.

Съществува особена рецепта квас, една от съставките на която е хрянът.

Летливият чесън, лук, хрян и червени чушки убиват повечето протозои, бактерии и гъбички още в първите няколко минути или дори секунди. Поради тази причина, те саквас,  отличен инструмент в борбата срещу болестите.

Ряпата е богата на витамини, но най-вече тя съдържа витамин РР, и янтарна киселина.

До XVIII век ряпата е била основна зеленчукова храната на хората, особено в Русия. След това този кореноплод е изместен от картофите.

Ряпата се е употребявала като храна още в Древен Египет и Рим. За родина на ряпата се смята Близкия Изток.

Вулканът е необуздана стихия в природата, когато се събуди, помита всичко по своя път. Покрива земята с дебел слой базалт и пепел.

Но минават десетилетия, стотици години и животът се възражда, независимо от непредсказуемата заплаха от почиващия гигант.

В планината Тян Шан цъфти кралска иглика.

Местните хора я наричат цветето на смъртта, а сеизмолозите – цветето на земетресенията.

Ако цветето разцъфти в неуказаното време, то предвещава изригване на вулкана.

Оказва се, че вулканичните изригвания са предшествани от високочестотни ултразвукови вибрации, които рязко ускоряват метаболизма растението, което от своя страна води до цъфтежа му.

Ако на растението се появи пъпка, за местните жители това е сигнал за тревога.