Това е една дълга икономическа история.
Изтекъл е крайния срок, когато страната е трябвало да изплати дълговете си пред няколко хедж фондове в САЩ, в противен случай ще се повтори недостига на финансии от 2001 г.
Аржентина е обявила, че не може да плати дълговете си от 93 милиарда долара и е предложи на своите кредитори за размяна облигации, които в момента струват стотинки, спрямо новите, но с отстъпка. Идеята е Аржентина чрез тях да плати по-малко, но все пак да плати.
Съгласили са се почти всички кредитори, включително и американските. Но няколко американски хедж фондове са се отказали и сега на тях дълговете трябва да им се изплатят в пълен размер.
Съдебните дела са се водили няколко години, но съдът е взел страната на хедж фондовете.
Преговорите на аржентинския министър на икономиката с хедж фондовете са завършили неуспешно. Днес те продължават.

Сибирските физици са разработили уникална машина, която улавя златен прах, а с нейна помощ загубата на златододобива ще се намали наполовина.
Разработчикът на устройството Сергей Афанасенко е заявил: „До 70% от златните резерви в земната кора са във вид на златен прах  с размер около 50 микрона, така нареченато „косово злато“, което миньорите не могат да уловят. То буквално „изплува“ от ръцете: годишно само от река Амур в океаните попадат около 8 тона злато“.
Той е обяснил, че разработката в действителност, е центрофуга със специална течност с наночастици. Под влияние на магнитното поле се увеличава плътността на течността в резултат, на което се получава мед или други примеси, които изплуват на повърхността, а златото се утаява.
Центрофугата може да събира не само злато, но и други частици. Така при обработката на отпадъците в артелите е извлечено допълнително 1,5 кг живак.

Такъв данък е въведен във Венеция през 1993 г. Заплащали го собственици на улични ресторанти, кафенета и магазини, с една дума всички, които ползвали сенници или специални чадъри за слънце.
Съгласно закона се плаща за това, че сянката пада върху държавна земя. Интересно, когато е облачно или вали, дали тези собственици на магазини и заведения се освобождават от данък?
Впрочем, властите на Венеция не виждат нищо смешно в това. След шест години въвели още по-странен данък – за туалетните.
Всички туристи за посещение в толетните са длъжни да плащат по 1000 лири, а за местните сумата е 500 лири. Най-интересното е, че властите са измислили специални абонаментни карти за посещение в обществените тоалетни – за седмица, месец и година.
Това не е ново и не е изобретение на венецианците. Такъв данък е измислил римският император Веспасиан, управлявал през 70-те години след Христа. Той построил за своите войници колективни писоари по улиците на Рим и започна да вземат данък от тях за използването им. Когато синът на Веспасиан започнал да кори баща си, че прави пари от човешка урина, императорът казал: „Парите не миришат“.

Той не се купува като автомобил, за него не се взема кредит.
На него не му трябва бензин. Не използва услугите на скъпите автомобилни сервизи.
Не е застрахован с „гражданска отговорност“.
За него не се плаща за паркиране.
С него не можеш да напълнееш. Когато го караш, се чувстваш по-здрав.
Здравите хора не са нужни на икономиката. Те не купуват лекарства. Не ходят на лекар.
Не увеличават брутния вътрешен продукт.

Погледнете какво е казано по този въпрос в съветски речник. „Ипотека – Паричен заем даван в капиталистическите старани срещу залог за имущество, главно земя, сгради и съоръжения. Ипотеката е оръдие на експлоатацията и разорение на малките и средните земевладелци. Във вид на проценти те дават на банките почти целия си доход. Тежкото икономическо положение принуждава селяните  да влизат в дългове, залагат в банките имуществото си, което често води до отчуждаване на техните стопанства. Ипотеки няма в СССР и други страни развиващи се по социалистически път. Ипотечни банки – Специализирани банки в капиталистическите страни даващи парични земи срещу залог имущество – земя или сгради. Ипотечните банки  присвоили имуществото на клиентите си, не изплатили дълговете си, се превръщат в едри земевладелци и собственици на градски имоти. Най-много от работата на ипотечните банки страдат малките и средни земевладелци“. Тези определения да ви напомнят нещо познато?