Безкрайното синьо небе с накъдрените млечнобели облаци на хоризонта….Необятното поле с янтарна пшеница, която се полюлява от лекия ветрец, пробягващ между класовете.
Ако сърцето ви се прехласва от този живописен пасторал, то вие ще оцените уникалната инсталация Wheat Glass създадена от американския художник Жан-Пиер Канлис. Това е цяло поле от стъклена пшеница, която автора е „отгледал“ със своите ръце.
Канлис дълго време е работил със стъкло. Основал е собствена компания създаваща удивителни стъклени изделия. Шедьовър на художника е станало стъкленото поле с пшеница Wheat Glass.
Инсталацията с състои от 300 класа, където нито един не не се повтаря. И всичко това е направено на ръка.
Пшениченото поле е опряно на специална поставка, която е оборудвана със допълнително осветление.. Изделието може да се използва като декоративно осветление. Всеки клас е индивидуален, така че от различните класове могат да се оформят разнообразни композиции.
За сега моделът Wheat Glass е само в един екземпляр при Канлис. Но могат да се създадат и други подобни на него.
В зависимост от предназначението инсталацията може да бъде миниатюрна, за украсяване на маса или огромна за допълва не интериора на ниша или витрина, . Единствено поради чупливостта си Wheat Glass има ограничени възможности.

На конкурса за красота „Мис Англия“  една от финалистките на шоуто, 18-годишната Холи Лион, е показала невероятно облекло, „най-косматата“ рокля в света. Участничките в конкурса трябвало да преминат с екологично чисти дрехи. В този ден Холи излязла с рокля направена от човешки коси. Това е реализираната идея на фризьора Джордж Бритс.
Холи е ушила роклята си с помощта на леля си, която работи като шивачка. Над предтавения тоалет двете  са се трудили 6 часа.
Модата на „космати“ рокли едва ли ще се наложи, но предимството на здрава и красива коса ще остане и за напред. Именно това е имал в предвид и фризьорът Бритс. Косите за роклята са взети от салона му, като са подбрани предимно руси кичури.
Холи не завоювала короната на мис Англия, но тя е останала доволна от участието си в конкурса. Роклята й харесала. Тя била много удобна и нежна.
С това си участие Холи направила реклама на фризьорския салон, където работела. Знаменитата рокля от косми ще бъде включена като декорация на фризьорския салон и негова реклама.

Невъзможно е да си представим нашия живот без музика, без прекрасните творения на скулптори, художници, архитекти, нито без литературата, театъра, киното. Те ни доставят не само естетическо удоволствие.
Много отдавна, преди хиляди години хората забелязали, колко благоприятно въздейства силата на изкуството върху общото състояние и настроение на човека. Трудовете на философите и лекарите от Древна Гърция и Древен Рим разказват за първите опити да се използва изкуството за лечебни цели.
Звуците създадени от творческия гений, въплътени в музика, придобиват вълшебна сила. В много материали от историята на медицината се разкрива, как музиката ефективно е въздействала върху човека. Днес тя звучи в болнични заведения, успокоява, стопля душата и укрепява вярата в по-скорошно оздравяване и възстановяване.
И все пак звукът е само половината от света. Втората, не по-малко важна част в света са цветовете, линиите и обемите. Изобразителното изкуство може да защити всеки от нервно разтройство, да излекува душевните му рани, да го зареди с енергия и стимулира.
Емоционалното въздействие на цветовете все повече се използва в работата на архитектите, когато проектират болници, сгради, кинотеатри…
На човек благотворно влияе не само съзерцанието на художествени произведения, но и непосредственото приобщаване към самия процес на творчество.
Изкуството не е панацея за недъзите. Ако го използваме като лекарство, трябва да се съобразяваме с дозировките му.
Лавината от художествена информация, обкръжаваща човека, особено неподготвения, не само не оказва положителен ефект, но го угнетява и смачква.

В хладното януарско утро на една от станциите на метрото във Вашинктон застанал мъж и свирил на цигулка в продължение на 45 минути. Той изсвирил 6 произведения. През това време, а това бил пиков часа, край него минали хиляди хора повечето, от които отивали на работа.
За 45 минути само 6 човека се спрели по-дълго и слушали музиката, 20 не са се спрели но оставили пари. Музикантът събрал 32 долара.
Никой от минаващите не  знаел, че цигуларя бил Джошуа Бел – един от най-добрите музиканти в света. Свирел едни от най-сложните произведения написани някога, а инструмента, на който свирел била цигулка Страдивариус, която струвала 3,5 милиона долара.
Два дни преди изпълнението му в метрото, на негов концерт в Бостън, където билетът средно струвал 100 долара било пълно.
Свиренето на Бел в метрото е част от социален експеримент за възприятията, вкусовете и приоритетите на хората. Целта на този експеримент било да се разбере: Дали в делнична среда, в неподходящ момент усещаме красотата? Ще се спрем ли да я оценим? Ще разпознаем ли таланта в необичайна обстановка?
Един от изводите в този експеримент е може би следният: Ако ние не можем да намерим време за да се спрем за малко и да послушаме най-добрите написани музикални произведения, в изпълнение на един от най-добрите музиканти на планетата, ако темпа на живота е станал толкова бърз, че сме станали слепи и глухи за такива неща, тогава за какво ни е животът? Защо ни е нужно непрекъснатото да преследваме чужди натрапчиви ценности? И какво губим в това безумно преследване?
Отговора е само един: Ние губим самият живот…

Представи си празно пространство, което внезапно оживява, става ту дом, ту крепост, ту градски пазар или съдебна зала. Разбирате ли, това е едно измислено пространство, в което събираш света. Там се завързват съдби и характери. Е, не наистина, просто хората играят! Не знам нищо по-прекрасно от тази игра. В театъра ставаш друг, говориш по друг начин, съживяваш друга личност.
В него се съживява любовта сред световната печал.
Между саблените удари на насмешките, под унизителния звук на неразбиращите, в дрехите на смешни плашила, под пласт руж и пудра, с шапки с пера или звънчета, артистите отчаяно се стремят да представят света на сцената.
Насам, скучаещи! Насам, търсачи на обикновени радости! Пристига театърът! Никой друг не предлага толкова усмивки и печал, тъга и възторг. Ръкопляскайте, ръкопляскайте!
Вие не разбирате какво представлява сцената. Не сте плакали пред омагьосаното й пространство. Когато завесата се вдигне, театърът ви пренася през времето към огъня на човешките страсти — любов и ревност, нежност и ярост, скъперничество и самолюбие…..
Изкуството не трябва да се продава, но винаги се е продавало, така е…
Изкуството ни спасява от слепотата, от порока и от агонията. А вас, хора, какво ще ви спаси?
Светът, който иронизира, оскърбява и ограбва, се стопява в осветлението.
Театърът за това е роден, да трогне това замръзнало човешко желе и да измъкне от сърцето му възторг.
Без вълнения животът е блато. Усещанията правят човека по-различен от вещите.