В Бразилия е основната страната за производство на кафе. На плантациите най-често се използва техника за събирането му, известна като derriça. Кафето се бере на ръка, свалят се всички плодове от клоните независимо от тяхната зрялост.
На някои плантации  за подобряване на качеството на продукцията и увеличаване на производителността се използват механизирани и полумеханизирани методи за почистване на семената. При един от тях се използва пневматичен инструмент, тресящ клоните в резултата, на което плода пада на земята.
Падналите плодове се събират с гребла, а листата, калта и пръчките се почистват ръчно или механично. След това се поставят в големи 60 литрови съдове. Пресеяните плодове се мият в бетонно корито или в специално за това предназначена машина. По време на миенето се отделят слепените, старите, сухи и започнали да гният плодове.
Измитото кафе се поставя на бетонна тераса да  съхне на слънце в продължение на 15-20 дни. За да изсъхнат зърната правилно, те се преобръщат на всеки 20 минути. Понякога, за да изсъхнат по-бързо се използват механични сушилни.
Трябва да се следи за влагата в зърната, иначе ще станат крехки и ще започнат да се чупят, а това намалява цената им.
Когато зърната достигнат идеалната влажност, между 11 и 12 процента, механично се очистват от люспите.
След това се разпределят по чували и ги изпращат по предприятия, където ги класифицират и подлагат на по-нататъшна обработка.

В южната част на Норвегия има много малки ферми. И във всяка ферма има магазин, в който се продава всичко, което се произвежда във фермата. Тук можете да намерите: пресни яйца, консерви и конфитюри, зеленчуци, картофи и всякакви видове плетива за деца.
Интересното е, че в магазина няма продавач.
В един от ъглите на магазина има калкулатор, чрез който можеш да изчислиш колко дължиш. Близо до него има кутия с пари, където ти оставяш тези, с които плащаш това, което си взел, а до нея има чугунена кутийка, от която можеш сам да си вземеш рестото.
Тук никой  не би злоупотребил с доверието на стопаните. Те нямат време да стоят в магазина, защото работят на полето.
Едва ли ще видите такъв магазин някъде. Въпреки, че някой ми спомена, че подобно нещо съществувало в кантоните на Швейцария.
Питам се: „Може ли да съществува такова нещо у нас?“
Това не е фантастика, а реалност. Осъществяването на такъв вид магазини е възможно, само ако хората са честни и не биха направили на другите това, което не желаят да им се случи на самите тях.
Къде изгубихме, чесността, добротата и любовта? Защо ги заменихме с алчност, корупция и омраза?

Нийл Армстронг стъпи на лунната повърхност  и това по-късно беше наречено гигантска стъпка на човечеството.
Учените от Научно изследователския център на НАСА решили, че човечеството не само трябва да „крачи“, но и да яде.
В Лабораториите на НАСА се зародил проект „Lunar Plant Growth Habitat“, чието име показва, че американците ще отглеждат нещо на Луната.
В съответствие с плана на проекта, до края на 2015 г. на Луната ще бъдат създадени “ парници „, в които ще растат босилек, ряпа и някои видове цветя.  На този етап никой не си поставя задачата да се хранят астронавти. Това е един малък опитен блок, в която ще се наблюдава как се развиват културите при лунната гравитация.
Според инженерите на НАСА това засаждане съвсем няма да прилича на земните редове и цветни лехи.
Растенията ще бъдат засадени в специална хартия, обогатена с хранителни вещества. От време на време на корените им ще бъде подавано, на малки порции, особен разтвор, който ще стимулира растежа на растението.

За хидравличната помпа на растенията, живеещи в сухи райони, има още една функция. С тяхна помощ се обезпечава влага на бактериите в горните слоеве на почвата, за да могат те активно да предават азот на растенията в достъпна форма.
Растения, които живеят в безводни области, се справят с недостига на вода с така наречените хидравлични лифтове или помпи, които изкачват водата от дълбоките слоеве на почвата, подавайки я на странични корени, лежащи върху сухата земя. Координирана работа на корените поддържа постоянното налягане на водата и тя може да се движи от корените към стъблото, където движението й се подкрепя чрез транспирацията на листата.
Въпреки това, ролята на хидравличната помпа не се ограничава само с изкачване на вода. Изследователите отдавна подозират, че растенията не напразно насищат горните сухи почвени слоеве с водата. По този начин те съживят родната микрофлора. Но експериментално потвърждение на това, се е отдало едва сега.
В рамките на няколко години, Джон Старк от Utah State University  и колегите му са изследвали живота на растенията в степите с пелин, близо до езерото Bер на границата на Юта и Айдахо. Биолозите се интересували от това, какво става с азотните съединения, от които се нуждаят растения, но не са достъпни за тях, без помощта на бактерии.
Проследявайки пътуването на изотопа 15N, учените открили, че хидравличните усилия на пелина стимулират активността на почвените микроби. Количеството на азота, което растенията абсорбират от околната почва благодарение на почвени бактерии , се удвоява и достигайки максимум до края на август. Тогава  пелинът оформя семената си и растението се нуждае от повече азот.
Интересното е, че тези микроорганизми не били свързани с корените на растението и нямат с тях специална симбиозна връзка.
Растенията поливат отстрани микробите с разчет, че получавайки вода, ще засилят отделянето на азот в почвата. И както изяснил експериментът, надеждата на растенията е напълно оправдана.
Въпреки че учените са се занимавали само с пелин, най-вероятно, така правят всички растения, които са предназначени да живеят на по-сухи места. Тези резултати са интересни сами по себе си, по отношение на „общата екология“, но учените се надяват тяхната работа да може да се пригоди за тези, които са ангажирани в селското стопанство.

Какво е това? Еко списание ли? Или малко компютърна обработка? Не, това е реален случай.
Агнес Денес е художничка от унгарски произход. Нейното творчество е жизнерадостно и разнородно. То е свободна импровизация на концептуализъм и ленд арт.
Нейното изкуство е дематериализирано.
Най-известният й проект „Житно поле – Конфронтация“ започва през 1982 г., когато тя засажда пшеница на участък за отпадъци в долната част на Манхатан, на две пресечки от Световния търговски център, с изглед към Статуята на Свободата.
Двеста камиона с боклук били откарани и 285 бразди били изкопани на ръка. Семената също са засети ръчно. Получена е 1000 паунда здрава златиста пшеница.
Това житно поле от 2 акра е станало символ на идеята за предоставяне на храна и енергия за всички, за безгрижието и разточителството днес, за множеството екологическите проблеми в нашето съвремие.
Това наистина е предизвикателство за всеки, който се занимава с нещо банално.
Гледам снимката на тази жена и разбирам, че многото не е толкова важно, но да се живее и жъне спокойно на място обградено от машини, автомобили, високи сгради и много шум е вече напредък.
Това може би ни напомня, колко много губим в този механизиран и забързан свят.