Използването на талк един път седмично, може да увеличи риска от появата на рак на матката с 24%.
От 1982 г. сътрудници на Харварския институт в Бостън, са наблюдавали 66 000 жени. По време на изследването, ракът на матката се развил само при 600 от тях. Според специалистите, частици прах от талк нанесени върху половите органи, могат да се движат по тялото и да остават в организма по-дълго време. Те предизвикват възпаление, позволяващо да растат ракови клетки.
Най-застрашени са жените в менопаузата.
Предишни изследвания показват, че талкът може да повиши опасността за образуване на тумори в яйчниците до 41%. В рисковата група попада всяка десета руса жена, притежаваща определен генетичен профил.
Талкът се получава от натурален мек минерал – магнезиев хидросиликат. Минералът се раздробява, изсушава, след което отново се смила, в резултат на това се получава талк, ползван от милиони жени по света.
Специалистите твърдят, че даденият магнезиев минерал по химически състав прилича на азбест, който причинява смъртоносна форма на рак в белия дроб. Частица талк попаднала в белия дроб се разтваря едва след 8 години.

Изкуството да се възтановява наранено лице е изненадващо стара. В древна Индия тайната на пластичната хирургия се е предавала от баща на син, в семействата на грънчари, още  800 години пр. Хр. Те правели глинени носове за неверни жени, обезобразявани от отмъстителни съпрузи. Тайната била така добре запазена, че Западния свят научил за това изкуство едва през XV век.
Трябвало да минат още 100 години, преди методът да получи популярност, посредством трудовете на италианския хирург Джаспаре Талякози.
През 1794 г. двама лекари на служба в френската армия, когато били в Индия станали свидетели при изработването на изкуствен нос. Те описали наблюденията си в статия, която получила огромно внимание в Лондон, където операцията била наречена „индийски метод“.
През октомври 2002 г. терористи взривили бомба в нощен клуб в Кута на остров Бали. Експлозията и последвалия пожар причинили изгаряния и ужасни рани на стотици хора. Пострадалите били лекувани от специалист по присаждане на кожа – доктор Фиона Удс. Той и неговия екип, са били разработили разтвор, наречен клетъчен спрей, който се правел от здравите клетки на кожата на пациента. Когато този спрей бил напръскван върху раната, се създавал епидермален слой, който спомагал върху кожата да израстне нова такава. Много хора са се възползвали от това откритие, когато са били наранявани.
Днес пластичната хирургия е напреднала много. Лекарите в тази област правят чудеса.

Опъването на кожата и инжекциите с нейротоксини, са честа практика за премахване признаците на стареене. Учени от Рочестър са забелязали, че не само меките части променят еластичността си с напредване на възрастта. Имало е и друга промяна. Променят се и костите.
Пластичните хирурзи са изучили 120 снимки получени при компютърна томография. Резултатите били разделени по пол, 20 мъже и 20 жени и по възраст в шест групи. След това специална компютърна програма изчислила дължината, ширината и ъгъла на долната челюст.
СТ изображения са помогнали да се получи по-добра триизмерна картина, чрез която измерванията са станали по-точни. Сравнили резултатите и установили, че ъгъла на долната челюст се е увеличил с напредване на възрастта. Излиза, че долната граница на лицето се е изместила, т.е. тя е намалила дължината  и височината си, но визуално това не може да се забележи.
Когато  костите намаляват по форма и големина, отслабва подържането на меките тъкани, кожата на лицето и шията.
Бъдещите пластични операции ще протичат на два етапа. Първо ще се изправят костите на лицето, в частност на долната челюст, а едва тогава ще се опъва кожата и ще се изглаждат бръчките.

Всяка нация си има своите традиции и манталитет. На славяните е присъщ мързела. Те чакат чудо, което ще им донесе щастие. Спомнете си приказката за Иван глупака, който лежеше по цял ден на печката. Тя го откарваше и правеше така, както й заповяда Иван. В крайна сметка глупака се оженва за прекрасната принцеса и става царски зет.
В Япония проблема е точно обратния. Напоследък японските власти започнаха борба с работохолизма на местните жители. Повечето от японците работят извънредно и дори не си вземат отпуск.
Новата политика на японското правителство е да се противодейства на тази тенденция. То е решило  да вземе мерки против японците – работохолици. Лошото е, че този проблем е придобил колосални размери. Даже съществуват специални медицински учреждения за лекуване на работохолици. По неофициални дани, от допълнително натоварване в работата  в Япония , умират около 10 000 годишно.
Активното усърдие на японците към допълнителен труд, провокира работодателите.Показвайки своята преданост към предприятието, японеца разчита на растеж в кариерата и осезаемо увеличение на заплатата. Във връзка с това правителството осъществява обучение със собствениците на предприятия. Те изискват от тях забрана за извънреден труд и отказ от годишен отпуск. Създават се и принудителни дни за почивка, които се свързват с националните японски празници.
България е още далече от мисълта да води борба с работохолизма. Но в замяна на това в нашите медицински центрове се лекуват хора със симптоми на стрес, причинен не от много работа, а от нерешени проблеми във всеки аспект.
Да работиш е добре особено, когато има какво да работиш. Все пак почивката играе съществена роля за здравето. Работете и почивайте, но не прекалявайте с никое от двете.

Два отделни екипа изследователи  от Япония и САЩ  са открили неизвестни клетки от човешката кожа, които могат да регенерират в клетки на други органи от човешкото тяло, включотелно и такива на нервната система и мускулите.
При изследванията са забелязали, че след присаждане на новите клетки на лабораторна мишка, те се превръщат в част от нервите, мускулите и черния дрoб. Подобно явление се наблюдава и при стволовите клетки.
Учените са нарекли новите многофункционални клетки – клетъчни музи. До сега се е смятало, че те съществуват само в костния мозък на човека.
За разлика от стволовите клетки, тези не са причинили появата на тумори при лабораторните изследвания на мишки. Освен това те нямат големи способности за разпространение, характерни за стволовите.
Учените смятат, че тези клетки са по-безопасни, тъй като са естествена част от организма на човека. По характеристики новите клетки напомнят определени стволови клетки, наречени IPS – клетки.
Потенциалното приемане и безопасността на тези клетки все още не е съвсем ясно. Хубавото за сега е, че не се превръщат в ракови.