74-годишният австралиец Джеймс Харисън давал кръв почти 1000 пъти през целия си живот.
Антителата на неговата рядка кръвна група са помогнали да оживеят новородени с тежка форма на анемия.
Благодарение на донорството на Харисън, по приблизителни данни, са успели да спасят повече от 2 милиона бебета.

В края на 19 век холандския физиолог Християн Ейкман отишъл в Индонезия за да изучи болестта бери-бери, от която умирали количество местни жители.
Веднъж той забелязал, че в лабораторията при кокошките се появили симптомите на болеста.
Анализирайки причините, Ейкман открил, че готвача е закупил не кафяв, а бял ориз, с който хранел и пилетата.
Ученият отново започнал да дава на кокошките кафяв ориз и те оздравели.
Други биолози продължили изследванията на Ейкман и намерили лечебния компонент в необраборения ориз. Това било веществото тиамин или така познатият ни витамин В1.

На 29 април 1961 г. лекарят на шестата съветска антарктическа експедиция Леонид Рогозов усетил слабост, болка отдясно в слабините и вдигнал висока температура.
Поради липса на други лекари той си поставил диагноза остър апендицит. Решил сам да си направи операцията, тъй като не можел да излети от станцията.
На Рогозов асистирали двама сътрудника, които му подавали инструментите и държали огледало срещу корема му.
За 1 час и 45 минути Рогозов свършил цялата работа и благополучно завършил операцията.

Роденото през 1993 г. американско момиче Брук Гринберг по своите физически и умствени параметри си остава бебе. Нейната височина е 76 см. Теглото й е 7 кг, а зъбите й са млечни.
Медицинските изследвания показват, че в гените отговорни за стареенето няма мутации.
Въпреки това учените не губят надежда, че с тези изследвания ще се доближат до истината за стареенето на човека.

Френският писател Стендал след посещението си във Флоренция през 1817 г. пише: „Когато излязох от църквата на Светия Кръст, сърцето ми силно заби, мослех си, че е прекъснат източника на живота ми. Вървях, защото се боях да не падна…“
Развълнуването на писятеля от шедьоврите на изкуството могат да се наблюдават и при други хора. Те са съпътствани със сърцебиене и световъртеж. Такова психосоматично разстройство е наречено синдромът на Стендал.
Човек попаднал под негово влияние изпитва крайно изострени емоции от съзерцанието на картини към пренасяне в пространствено изображение. Понякога чувствата са толкова силни, че хората се опитват да унищожат произведенията на изкуството.
В по-широк смисъл синдромът на Стендал може да се предизвика от наблюдение на какво да е красиво нещо, било то от природата или жена.