Изследователи от Масачузетския технологичен институт са създали книга, която може да носите върху себе си. Чрез нея читателят изпитат чувствата на героите в книгата.
С помощтана комбинации от различни сензори, книгата ще знае коя страница четете и ще придизвиква определени вибрации чрез специална жилетка.
Измененита в емоционалното и физически състояние на героя предизвикват незабележима ответна реакция в жилетката, изменяйки честотата на  сърцебиенето, създавайки стягане на гръдния кош чрез торбички с въздух под налягане или местни колебания на температурата.
Жилетката съдържа нагряващо устройство, което променя температурата на кожата и система за компресия, за предаване и отслабване на напрежението, чрез въздушна възглавница.
Жилетката променя вибрациите си в съответстие на настроението в книгата.
В книгата са вградени 150 светодиода за създаване на осветление наоколо. То се мени в зависимост от действията и атмосферата в книгата.
Проектър се нарича „Сензорна фантастика“ и е разработен от Феликс Хайбек, Алексис Хоуп и Джули Легоулт в медицинската лаборатория на Масачузетския технологичен институт.

Комарите са не само досадни, но и опасни, напълно безполезни. Някои учени смятат, че изчезването на тези кръвопийци почти никакво въздействие няма да има върху екосистемата. Въпреки това, те могат да бъдат носители на смъртоносни болести.
По повод Световния ден на здравето в Шри Ланка е излязъл първият вестник в света, отблъскващ комарите. Броят е резултат от съвместната работа на редакцията на изданието Mawbima и рекламна агенция Leo Burnett.
Вестникът е напечатан с боя, към която е прибавен репелент. Изданието може да се отличи от другите броеве по стилистичното изображение, на което насекомите се смачкват от буквите на синхалската азбука.
Проектът е насочен главно към предотвратяване на острата заразна тропическа треска, от които през 2013 г. са засегнати 30 000 души. Вестник рекламира с плакати аромата на цитрусовото масло – средство широко използвано като репелент против насекоми.
Първият тираж на вестника е разпродаден до 10 часа сутринта. В сравнение с другите стари издания популярност на Mawbima, отблъскващо комарите, е нараснала с 30%, или 300 000 читатели.

През 1950-те години списъка на бестселърите книги на Съединените щати бил съставен не само въз основа на реални продажби, но и на запитвания на купувачите в книжарниците.
Радио водещият Джин Шепард решил да се надсмее над тази система и предложил на слушателите да потърсят в книжарниците книгата „I, Libertine“ с измислен писател Фредерик Юинг.
Така тази книг попаднала в списъка на бестселърите в New York Times.
След известно време, книга с това заглавие и псевдоним наистина е публикувана, но след включването ѝ между бестселърите.

Книги и вериги – думи, които не се съчетава много добре. Библиотеката за разумните хора е и ще бъде съкровищница на необятното знание. Всеки обичащ да чете, много добре знае какво е библиотека. Когато бяхме деца, често бяхме гости в помещения, където съжителстват „умни и мъдри приятели“. Когато бяхме студенти едва не живеехме в читалните зали, готвейки се за изпити и семинари.
През средновековието, в Европа, книгите били много рядко явление и били много скъпи. Те „се помествали“ във вериги, за да се избегне някоя банална кражба. Едната част на веригата се закрепвала към рафта, а другата към обложката на книгата. Дължината на веригата била достатъчна, за да се извади книгата и да се чете от нея, но не и да се изнесе навън.
Подобна практика за съхраняване на книги се е ползвала до края на 18 век. Решаването на проблема с кражбите на книги, по този начин, се е сматало за цивилизован. В много библиотеки, читателят се затварял в отделна „клетка“ с избраният екземпляр книга. И когато свършвал с четенето, библиотекарят отварял „клетката“.

Думата „книга“ при славяните е съществувала още преди да са имали писменост и истински книги.
Те обозначавали с „книги“ не това, което днес разбираме използвайки тази дума.
До XIII век тази дума не е имала форма за единствено число.
Славяните, когато не са имали писменост, наричали „книги“ самото знание, от глагола „кнет“ – „знание“.
Това „книжно“ знание се е предавало от уста на уста.
По-късно след появата на писмеността под думата „книги“ се е разбирала цялата мъдрост, съдържаща се в хартиените екземпляри.
Много по-късно името “ книга “ се дава на материалния носител на тази мъдрост.