Броненосците, ленивците и мравоядите са от групата на непълнозъбите.
Съществуват много наблюдения, които описват лошото им зрение.
Например биещите самци ленивци могат да опитат челно да ударят противника си, намиращ се на метър от него.
Оказало се, че у непълнозъбите не функционира ген, отговарящ за конусите в очите – един от двата вида фоторецептори. За това те виждат света черно бял и лошо се ориентират при ярка светлина.
Учените предполагат, че тези видове водят началото си от други представители на животинския свят, които са водили живот под земята и за това не са се нуждаели от такъв ген.

Всички знаят, че всички котки мъркат. Това е тяхната „обединяваща“ способност.
В Интернет могат да се срещнат малко неверни неща за това умение и по-специално, че зайците, катериците, морските свинчета, тапирите, слоновете, горилите и миещите мечки, че също можели да мъркат.
Но всичко това е лъжа, до известна степен. Защо известна степен?
Изброените животни също могат да издават звуци, подобни на мъркане, но това не е същото, което издават котките.
Но има два вида Жьоне, нещо средно между котка и мангуста, които са способни да мъркат, та нали са „полу котки“.
Така че не вярвам, някой друг вид, освен котката и двата вида Жьоне да могат да мъркат.
Другите животни произвеждат подобен звук, която се получава при вдишване и издишване, но това съвсем не е мъркане.

Учени от университета в Портсмут са установили, че най-силният биологичен материал са зъбите на мида.
Мидите използват език, покрит с малки зъби. С тях те изстъргват храната от скалите и ги преместват в устата си. Заедно с храната мидите поглъщат и каменен прах.
Зъбите на мидите се състоят от минерално протеинов композит. Този композиционен материал е устойчив и силен не само между всички природни материали, но и от повечето изкуствено създадените от човека.
Зъбите са съставени от малки влакна от желязна руда, преминаващи през протеинова основа по специфичен начин, съединявайки се помежду си.
Според учените, това откритие ще помогне за подобряване на изкуствените материали, използвани при строителството на самолети, коли, кораби и дори при производството на уплътнения.
За да определят здравината на зъбите, учените им придали форма на на пясъчен часовник. Прикрепили краищата му към лостовете на атомен часовник и започнали да ги „разтягат“, докато зъбите не се счупили  на най-тънкото място. Централната част на пробата е 100 пъти по-тънки от човешки косъм.
Експериментът показал, че силата на материала е около 5 гигапаскала, това е много повече, отколкото при различните видове коприна, които до сега са държали рекорда за якост сред естествените материали.
Трябва да припомня, че  канадски учени скоро бяха изобретили чаша, която се деформира при падане, но не се чупи. Изобретателите, за да направят това, са били вдъхновени от морските миди. Изследвайте структурата на черупките им, учените са успели да увеличат здравината на стъкло 200 пъти.

Това са английски коне тежковози. Този вид са потомци на средновековните военни коне Great Horse, впоследствие са преименувани в English Black.
Името „black“ според някои историци е дал Оливър Кромуел. Първоначално това се е отнасяло за конете от фризка порода, имащи гарваночерна окраска. Фризите са били германски народ, населяващ основно бреговете на Северно море в Нидерландия и Германия, областта Фризия.
Едрият впрегатен кон е получен от кръстоската на фризки и фландски коне.
Първоначално едрият впрегатен кон е бил изключително военен кон, едва след известно време се е използвал за теглене на тежки товари и като обикновен кон.

Професор Владимир Динец от Университета в Тенеси забелязал, че крокодилите много обичали да играят. Освен това, те играят не само с предствители от своя вид, но и с други животни, например с видрите, даже и с човек.
В резултат от 3 хиляди часа наблюдение на крокодили, професор Динец забелязал 3 основни начина, чрез които те се забавляват. Най-любимият им бил игра с различни предмети: топка, различни плаващи във водата растения и клонки, ….
Освен това крокодилът обича да вози приятелите си на гръб. Също да плават по вълните и да се гмуркат надолу.
Като пример за отношение между видовете професор Динец привежда историята за човек, който спасил прострелян крокодил и след време станали приятели. Те заедно плували и играели. Крокодилът се преструвал, че напада човека, но не му причинявал вреда и нямал нищо против дружеските прегръдки.
Това проучване добавя тежест на теорията, че способността да се играе е универсална характеристика на „умните“ животни, т.е. животни, които показват умение да се адаптират към обстоятелствата.