Свраките са интелигентни птици. Учени са изумени от необичайните им способности. Оказало се човек веднъж нападнал такава птица, става неин враг, който тя разпознава по лице.

Това много късно разбрал южнокорейския орнитолог Вон Йонг Ли, когато станал обект на нападение от свраки.

Отначало Ли изследвал гнездата им на територията на университета. Целта му била да преброи гнездата и яйцата в тях. Преди това е инсталирал в някои гнезда видеокамери.

Орнитологът забелязал, че го нападат тези птици, чиито гнезда е посетил. Той решил да измами свраките, като дал шапката си на друг човек. Но птиците атакували него, а не човекът, който взел шапка му.

Така той решил да изучи поведението на тези птици. При следващия експеримент в парка имало двама студенти. Единият се качил на дървото с гнездото, а другия останал на земята. И в този случай, всички свраки нападали покатерилия се на дървото.

Способността на птиците да запомнят лицето на човека удивило учените.

Свраките са близки роднини на враните, които също са много отмъстителни към нападателя на гнездата им.

Коне помагат на деца от Полтава да оздравеят. Такова лечение е започнало в областта от 14 май тази година.
Деца с диагноза синдром на Даун, аутизъм и хиперактивност сега могат да общуват с животните, да ги хранят и да ги яздат. Тук има и много малки пациенти, само на три години.
Още от първият ден на лечението, родителите са забелязали положителни промени в поведението на децата си.
Към тези нежни и красиви животни не можеш да останеш равнодушен. Те оказват влияние както на децата, така и на възрастните.

Този зловещ и тайнствен водопад, с цвят на кръв се намира в една от най-отдалечените части на Антарктида.
Червеният цвят се дължи частично на замърсяване на солената вода с железен оксид, но истинската загадка на този водопад са неговите обитатели.
Образците от вода почти не съдържат кислород, но в приличащата на кръв вода са намерени 17 различни видове неизвестни бактерии.
Учените предполагат, че тези организми живеят благодарение на невиждан до сега метаболичен процес, който използва сулфати като респираторен катализатор с железни йони.
Йоните на двувалентното желязо, които се явяват като краен продукт на метаболизма на бактериите, излизайки  с потока вода от пукнатината на ледника, се свързват с кислорода от въздуха и придават на водопада кърваво-червен цвят.

Американски етолози провели експеримент с група шимпанзета. Те трябвало да извършват някаква дейност и за нея да получават съответна награда.

Работата им се състояла в това, да дърпат лост със сила 8 паунда. За тях това бил неприятен труд. За всяко натискане на лостта маймуната получавала чепка грозде.

След като шимпанзетата схванали простото правило „работа – награда“, веднага бил въведен междинен елемент за усвояване на заработеното. Така всяка маймуна започнала да получава жетони с различни цветове. За бял жетон можели вземат чепка грозде, за синия две, за червения чаша газирана вода……

Скоро след това групата на маймуните се разслоила. Появили се такива типове, както и в човешкото общество. Имало работохолици, безделници, гангстери и такива, които само събират жетони.

Една маймуна успяла за 10 минути да задвижи лоста 185 пъти, вероятно е искала много да заработи. Някои от тях се отказали от работата и решили да заграбят спечеленото от другите. Интересното е, че в експеримента се проявили черти, които явно преди не са се забелязвали, като алчност, жестокост, ярост, подозрителност.

В хода на изследване на икономическото поведение на маймуните, били им дадени сребърни дискове с дупка в средата. След известно време животните разбрали, че срещу тези дискове могат да получат храна. Така за определен брой от тях те получавали предпочитаната от тях храна. Когато цената на ябълките паднала, някои от маймуните решили да закупи повече ябълки, въпреки че за повечето от тях това било нежелана стока. Типично поведение на хора в голям магазин, където се предлагали стоки с намалени цени.

Било забелязано, че някои от маймуните пестят и не харчат изработеното. Когато едно по-възрастно шимпанзе предложило на по-млада самка, тя отказала, но когато й дал два от дисковете с дупка в средата , тя се съгласила.

Иди после се съмнявай, че трудът не е превърнал маймуната в човек. А мързела обратното ли е направил?

Случило се така, че родилата вълчица отказала да кърми малките си. Сътрудниците в зоологическата градина се опитвали изкуствено да ги нахранят с мляко, но безуспешно.
Тогава пристигнала местната котка Мурка, която скоро се била окотила. Какво я е довело  никой не знае. Случвало се е котки да отглежда кученца и обратно, но да се грижи за вълчета, такова нещо още не е било наблюдавано.
Вълчетата заедно сучели  с малките на Мурка и тя нямала нищо против. За такова нещо човек дори не би си и помислил.
Това не е първия случай, когато диви животни в такава среда отказват да кърмят малките си. В такива случаи новородените били приютявани от котка, която се грижела за тях.
Първата котка, която направила това е така наречената Сима, която осиновила, бенгалско котенце..
Заедно с котешкото мляко, то с удоволствие приемало риба и месо. Така потомъкът на бенгалския тигър останал известно време под грижите на приемната си майка.