Това може да ви звучи като грешка на езика. Навярно според вас те имат муцуни, а не лица. Но истинските любители на животните  биха назовали всяко човешко лице муцуна. Всяка животинка е личност, а там където има личност има и лице. Това доказва със фотографиите си Мортен Колдби. Неговите фотопортрети на животни предават емоционалната сложност на по-малките ни братя. Ако разбира се можем да назовем така слоновете, тигрите и мечките.
Мортен Колдби живее в два града Орхус в Дания и Берлин. След завършването на датската школа по фотография, четири години е асистирал на  известни фотографи, докато не почувствал в себе си сили да открие собствено студио. Сега той е заангажиран с комерческа фотография, предимно фото-реклами, модни снимки и разбира се портрети. В свободното си време фотографа обикаля на мотоциклет планината и зоопарка. Той гледа  не само израженията на животните, но се стреми да ни  ги покаже  в най-добрата им светлина. Фотографът „улавя“ моделите си в момент, когато повечето от лицата им са като човешки и по този начин да ни кара да им съчувстваме и да ги разбираме по-добре.
Гледайки портретите на животни направени от Колдби, само напълно безсърдечен човек може да стреля по елени, да облече кожено палто от вълк или да  хвърли билярдна топка от слонова кост.
Такива снимки са най-добрата пропаганда за по-етично отношение на човека към животните. Никаква зелена реклама не би подействала така силно, както тези фотографии.

Може би предполагате, че ивиците на зебрата са нужни не за забавление, а за маскировка. Едва ли се досещате как й помагат да се скрие.
Ивиците на зебрата са в унисон с африканската трева. Няма значение дали тя е жълта или зелена. Ще попитате как така, нали лентите върху зебрата са черни и бели? Това не означава, че лъвът, който е основният й враг е глупав.
Просто и лъвът, както кучето не различава цветовете. Той не може да забележи зебрата и ще премине край нея без да я види. Това често спасява животните , които се отделят сами от стадото или се разхождат неохранявани от другите себеподобни. Въпреки всичко зебрите се движат на стада и заедно.
Малко е вероятно, лъвът макар и далтонист, да не забележи стадото. В случая самите ленти спасяват животното. Те се сливат с лентите на другите животни и така лъвът не може да се съсредоточи само на едно животно. Вместо стадо от отделни животни, хищникът вижда нещо огромно и пъстро, даже той не може да разбере в каква посока се движи тази маса.
Хората използват подобен вид маскировка. Дали това помага на моряците или не знам, но лъвове рядко ги нападат.

Квага е вид зебра, която е полузебра, полукон.Тя е напълно изчезнала през 1883г.
Това е едно от най-известните изчезнали животни в Южна Африка, подвид на зебра. Квагата е било много доверчиво животно и добре се е подавало на дресировка. Своето име е получило от думата „Кой-кой“, чрез която собственика извиквал опитоменото животно.
Този вид животно е било много дружелюбно, доста вкусно, а кожата му се е оценявала в злато. Имено това е била причината за пълното им изтребление.
През 1880г. е имало само една квага, която умряла в плен на 12 август 1883г. в зоопарка Артис Магистра в Амстердам.
Едва когато умряла квагата, се разбрало, че тя е отделен вид. Това е първото изчезнало животно, чиято ДНК е била проучена.

През 1800 г. не е имало ограничения за лов на американски бизони в САЩ. Тяхното месо високо се ценяло, а кожата му се е използвала за направа на  скъпи дрехи. Дори правителството насърчавало лова, защото така се унищожавала храната на индианците.
Само при президента Теодор Рузвелт ловът на бизони е бил забранен. Малко след това популацията им се е увеличила до 50 000.
За 100 години популацията на тези животни е намаляла почти един милион пъти. Днес има най-много 1000 животни от този вид.

Отивайки да търси храна кралският пингвин понякога напуска малките си. Така те остават в продължение до пет месеца без храна. Френски изследователи решили да разберат, какво позволява на пилетата, да оцелеят през този период.
За целта имплантирали устройство регистриращо даните на десет пухкави, топчести пиленца на възраст 3-4 месеца. Седем месеца наблюдавали температурата в коремната и гръдната кухина, както и нивото на мазнините.
Установили, че в студеното и дъждовно време точно, когато нямали храна, вътрешната температура на пингвините падала под 20 ˚С. Това е изненадващо голям спад в такива големи пилета. Тяхното тегло, преди да започнат гладуването, е било 10 кг. По-рано най-голямата птица, която се е знаело, че може да понижи температурата на тялото си, в отговор на идването на зимата, била Podargus strigoides, която тежи 500 грама.
Интересното е, че температурата пада при приема на студена храна. Когато родителите се върнат и дадат на малките сдъвкана риба, температурата на тялото им достига 15 ˚C.
Това позволява на пиленцата значително да спестяват енергия при недостиг на храна.