Кипящата вода и унищожителното налягане на хидротермалните изрочници, биха убили човек моментално.

Но такива места се явяват домове на невероятни и разнообрази организми.

Подводните горещи извори в Тихия океан са станали обиталище на гигантски червеи и миди, а в атлантическите източници са се приютили скариди без очи и други необикновенни обитатели.

С помощта на процеса, наречен „хемосинтеза“ за производството на енергия, тези дълбоководни жители виреят в наситени минерална води, които изтичат от изворите.

А някои форми на живот в тези тъмни дълбини дори могат да оцелеят с оскъдната светлина, излъчвана от източниците.

Към края на Втората световна война нацистките командири осъзнали спешната нужда да се противопоставят на мишките. В град Гамелне започнала разработка на уникално противомишково оръжие – психоактивен мионеокортикален пулсатор, известен като „гемелската тръба“.

Устройството било проектирано като удължена тръба с фуния накрая, от която при работа излизали звукови вълни с различна честота и амплитуда, засягащи централната нервна система на мишките. Енергията за работа била за сметка на оператора, който духал през специален мунщук от другия край.

За обработка на по-големи територии бил разработен много по-тежък вариант, съсроящ се от няколко по-големи тръби. Той се инсталирал на камион и се задвижвал със специален компресор.

Принципа на действие на „гамелската тръба“ е да създаде лъжлив образ за цел в главата на мишката. При изпитанията устройството дало насока на мишките към река Везер. Те наистина я последвали и се издавили.

Полицай от Канзас издърпал жена от челюстите на 2,4 метра дълъг, бял питон.

Змията нападнала и се увила около господарката си, след кото била извадена от клетката, за да бъде нахранена.

Полицаят Макс Брайант хванал змията за носа и разтворил челюстите ѝ. Питонът, който има малки зъби, не е имал време да се увие добре около 20-годишната жена и да я удуши.

На спасената, след освобождението ѝ,  е съставен акт за отглеждане на опасни животни в дома ѝ.

Представители на един от двата нови вида жаби открити наскоро на остров Нова Гвинея, са най-малките гръбначни животни, известени на науката. Размера на представителите от вида Paedophryne amanuensis не надминава 7,7 милиметра. Това е 0,3 мм по-малко от предишните притежатели на рекорда – риба Paedocypris progenetica.

Жабите е открил студентът от Университета в Луизиана Эрик Ритмейер. Според кураторът по херпетология на природонаучния музей към университета Крис Остин, откриването на новите видове е било трудно по две причини: първо, жабите имат много малки размери, и второ, призива на мъжкаря прилича по-скоро на звук издаван от насекоми.

Нова Гвинея е най-големият тропически остров в света и втори по големина след Гренландия. Той се различава с голямо биологично разнообразие, там често са откривани неизвестни за науката животни.

Американски биолози кръстосали паяци с копринени буби. Получили са трансгенни червеи. Благодарение на новата ДНК червеите могат да изработят много здрава коприна.

Крайната цел на експеримента е да се създаде здрава копринена нишка, приближаваща се до тази на паяците. Ако вземем под внимание теглото на нишките на паяците, те превъзхождат по якост дори и стоманата.

Да се прави такава копринена нишка се оказва нерентабилно, поради ниската производителност на тези насекоми. Новият вид червеи се размножават бързо но производителността им е слаба.

Биолозите от Университета в Уайоминг под ръководството на проф. Джон Джарвис са отгледали генетично модифицирани червеи, които произвеждат повече нишки и то здрави колкото тези на обикновения паяк.

Учените са доказали, че трансгенните червеи отделят  сложни влакна, в които включват генетичния материал на паяците, което подобрява механичните свойства на нишката.

Новото откритие ще бъдат полезно в областта на медицината, където естествената коприна нишка се използва за хирургични операции и дори при производство на изкуствени крайници. От естествените влакна на коприната се произвежда трайна пластмаса, но за нея се хаби много енергия.

В научния свят се появяват мнения за екологическа заплаха от трансгенни червеи. Насекомите например, могат да представляват заплаха за естествените видове.

Въпреки това, биолозите изобретатели са побързали да гарантират, че техните генетично модифицирани червеи, не са получили някакво особено предимство и нарушаване на биологичното равновесие няма да има.