За да снимат гигантски калмар в естествена среда, учените трябвало да проявят малко фантазия. Били използвани светлини, музика, феромони и малки калмари.
Група учени провели изследване на най-загадъчните дълбоководни обитатели на Тихи океан край остров Титидзима, намиращ се на хиляда километри от Токио.
Всички разходи за операцията, която е започнала на 22 юни миналата година, е поел американски милиардер. Той предложил на учените да използват неговата 56-метрова яхта, предоставил на екипа уникална видеотехника за снимане в дълбините на океана и три модерни батискафа.
Изследователи, сред които имало японци и американци направили около 55 гмуркания. По това време всяка група от трима души – биолог, оператора и пилот са били на дълбочина от около хиляда метра от осем до десет часа. За да снемат чудовището на видео, трима специалисти са използвали различни начини.
Американският океанограф Еди Уидер се опитал да подмами калмара със светлина. Той направил мигащи светодиоди, които имитирали излъчващата се светлина от дълбоководни медузи. Вторият специалист, биологът О’Ши реши да използва комбинация от светлина, различни звуци, феромони и пръскаща струя вода.
Ако тези два способа не се увенчаели с успех, следвал трети, най- простия за привличане на грамадния калмара.
Сътрудникът на Националния научен музей в Япония Цунеми Кубедера решил към батискафа да прикрепи малки калмари и да включи цялото осветление. Така в пълната тъмнина, гигантския калмар за цели 18 минути бил в обсега на камерата.
Откритият екземпляр има дължина 3 метра и му липсвали две от най-дългите пипалата.
Дълго време гигантските калмари са се смятали за преувеличение на моряците. Първото доказателство, че те съществуват в действителност, се появява през 1854 г., когато в ръцете на датския натуралист Япетус Стенструпа попаднал фрагмент от челюст на представител от вида. След този инцидент, останки от гигантски главоноги често били изтегляни в мрежите на рибарите или такива били събирани от жителите на крайбрежието по брега.
За 160 години в ръцете на биолозите са попаднали 20 добре съхранени мъртви екземпляра. А живи такива чудовище, до началото на XXI век, никой не е виждал.

В света има не малко удивителни хора. Днес ще ви разкажа за един от тях. Това е Вернер Фройд, който е по-известен като човекът-вълк. Защо 79-годишният пенсионер  е получил такъв прякор?
Факт е, че през последните няколко десетилетия, Вернер живее близо до малкия германски град Мерциг и се грижи за глутница вълци, почити три дузини!  И те всичките го смятат Вернер за техен водач.
Всички вълци живеят на територията наречена „Вълчи парк“. Повечето от местните вълци са питомни и са закупени от различни зоопаркове и развъдници. Тук можете да видите няколко вида вълци, включително европейски, от Канада, Арктика и някои други, и за всички тях се грижат един човек – Вернер Фройд.
Как става така, че човек успява да спечели доверието на вълците и дори да стане член на стадото им? Това е станало благодарение на големия интервал от време, в който Вернер е прекарал между тях. Вече 40 години мъжът живее в непосредствена близост до вълчия стан и за това време той е завоювал доверието на горските хищници.
Вернер буквално е отгледал няколко поколения вълци. Грижил се е за тях и ги е хранил.
Вълците считат Вернер за свой водач и когато носи храната му отстъпват място и му дават възможност първи да откъсне парче месо от плячката. Понякога възрастния мъж опитва съвсем сурово месо, за това и местните го наричат човекът вълк.

Мили и красиви животни, но са станали огромен проблем за международното летище в Денвър, Колорадо..Тези на пръв поглед невинни създания, които живеят в близост до летището, пропълзяват под паркираните коли и изгризват кабелите свързани със спирачките.
Утоленият апетит на гладните животни влияе върху джоба на собствениците на повредените превозни средства, защото ремонта на автомобила струва хиляди долара.
Ръководството на летището е предприело мерки, като е поканило представители на службите по охрана на дивите животни към министерството по земеделие да патрулират около паркираните коли и да премахнат зайците вредители.

Златистият ретривър Танер се родил сляп и имал епилептични припадъци. Заради непредвидимите припадъци нощно време семейството, където живеело кучето решили да го закарат в ветеринарна лечебница в Тулса, Оклахома, където почти сигурно го очаквала евтаназия.
Но всичко се променило, когато срещнал Блеър в клиниката. Уплашено куче, което прекарало повече от една година там, след като някой се опитал да го застреля.
Веднага след като двамата се срещнали в градината на клиниката между тях възникнала дружба. Благодарение на нея епилиптичните припадъци на Танер не ставали вече всяка нощ, а само един два пъти в месеца. От друга страна Блеър по-малко се плашел, защото се грижел за слепия си приятел. Той му бил не само приятел, но и водач.
Блеър водел Танер с повод и се грижел за него. Така сляпото куче се движело безопасно и се хранело добре.
Взаимното приятелство и грижата един за друг лекува.

Кермодските мечки подвид на бирибала живеят близо до западното крайбрежие на Канада.
10% от популацията имат бяла или кремава козина, но те не са албиноси, нито са от семейството на белите мечки.
Този цвят е проява на рецесивен алел.
Според изследователите видът с бяла козина, по-трудно се забелязва от рибата. Така по-добре ловуват. Това е потвърдено експериментално.