Някои източници твърдят, че испанският крал Филип II имал необикновен музикален инструмент. Той бил известен като „котешки клавесин“.
Този клавесин имал формата на продълговата кутия, разделена с преградки на четиринадесет секции. Във всяка секция поставяли предварително подбрана котка.
Тези котки били „прослушвани“. Претендентът настъпвали по опашката, а „настройващият“ инструмента според височината на котешкия глас разпределял „певците“ по секции. Главите на котките се виждали през отвор, а опашките били жестоко стегнати под клавиатурата.
Когато се натискал клавиш, остра игла попадала точно върху опашката на съответната котка и животното мяукало.
Свитата на краля редовно „свирела“ на този клавесин мелодии, като предварително се упражнявали на този инструмент за мъчения на животните.
Такава жестокост спрямо тези пухкави създания може да се обясни с това, че църквата по това време обявила котките за свързани със сатана, по-точно за негови помощници.
А черните котки били най-преследваните между останалите свои събратя.

Децата са много впечатлителни. Те улавят неща, които за нас възрастните остават почти незабележими.
Днес Деси и Пепи гледаха филмче, където рибката успя да се освободи от аквариума и отплува към морето пред дупката на тоалетната.
Изведнъж децата се сетиха за своята водна костенурка. Стана им много жално за нея. Извадиха я от аквариума и със съсредоточени и сериозни лица я пуснаха в тоалетната.
За щастие родителите забелязаха това навреме и измъкнаха нещастната костенурка от там.
След неуспешният опит, децата приближиха аквариума и Пепи със жален глас каза:
– Бедничката ми костенурка. …., – гледайки нещастно животинчето с болка продължи, –  Ти  никога няма да видиш морето.

Близо до австралийския град Голд Коста местните спасители дошли на помощ на млад кит, уловил се в противоакулните мрежи.
Операцията отнела много повече време, отколкото било планирано.
През времето, когато оказвали помощ на пет метровия кит, близо до мястото на произшествието се намирали и по възрастни екземпляри. Спасителите забелязали четири такива на брой, но самите те не пречели на спасителната акция на хората, нито въздействали по някакъв начин на пленника. Сякаш разбирали, че дошлите на мястото, по-скоро искат да помогнат на техния събрат, а не да го умъртвят.
Наскоро в Австралия млад гърбат кит загинал, като се оплел в противоакулните мрежи. Сътрудниците на морската спасителна служба, които се отправили към мястото на инцидента, не успели да помогнат на животното. Но за по-горният екземпляр това им се отдало.

В Курортния град Саратога Спрингс, в магазин нахлули патици. Не е известно от къде са дошли птиците и как са успели да проникнат в магазина
Около седем часа вечерта, петдесет патици преминали през двойно автоматичните врати в магазин и започнали да се разхождат из помещението.
Служителите в магазина се опитали чрез бърсалки и метли да прогонят птиците, но те изобщо не реагирали на това.
На видео е заснимано как един мъж се е опитвал чрез бърсалка да разгони патиците, но те се разделяли и след това продължавали пътя си.
В крайна сметка успели да привлекат животните извън магазина с голям пакет пуканки.
От нахлуването на тези неканени гости, никой не е пострадал. След разходката на патиците в магазина не е забелязана никаква нанесена щета.

Един ден, след бурна нощ на земята под терасата намериха врабченце. То беше още много малко и сляпо. Първоначално си мислеха, че е мъртво.
Но се оказа живо. Занесоха го в къщи и го сложиха в една картонена кутия. Опитваха се да го хранят, но всичко беше безуспешно. Когато започна силно да чирика, те го изнесоха на балкона.
То огласяше терасата часове наред. Най-накрая там долетя друго врабче, което започна да го храни. На всяка 15 минута то му носеше бръмбари и трохички. Това продължи две седмици.
Малкият врабец видимо порасна и укрепна, но остана сляп.
Приютилото го семейство се обърна към ветеринара, който предписа капки за очи.
Скоро врабчето се поуправи и започна да си играе с децата на домакините, като се криеше зад саксиите на балкона.
Другото врабче продължаваше да навестява храненика си и веднъж даже му показа как да лети.
В семейството добре разбираха, че ще дойде и този момент, когато врабчето нацяло ще се възстанови и ще отлети.
Странно е, но когато ги напусна, отново започна буреносно и дъждовно време, което се задържа няколко дена и те се притесняваха как ще се приспособи врабчето към новите условия.
След като изпече слънцето и всичко се стопли, децата намериха техния познайник спящ в една саксия с цветя на балкона. Радостта им бе голяма.