Модата в музикалните изпълнения съществува не само в човешкото общество, но и при пернатите.
Орнитолог от Швейцарския университет в Лозана изучавал птичите песни по западното крайбрежие на САЩ и достигнал до интересни резултати.
През последните 40 години птиците в Калифорния са започнали да пеят по-бавно и по-провлачено. Било забелязано, че те забавят ритъма на своите песни. Правели 1-2 извивки по- малко в секунда от преди.
Според орнитолога това е свързано със средата, в която живеят птиците. Поради големия шум в градовете, те са започнали да пеят по-бавно, за да бъдат чути от събратята си.
Шумът унищожава слуха ни, разстройва нервната ни система, но той не е пощадил и животните,  попречил е на тяхното общуване.
Дали сегашният им начин на пеене ще спаси пернатите певци от опасността  на шума, времето ще покаже.

Това не ви ли навежда на мисълта, че вместо да откриваме начини как да го преодоляваме е по-добре да го намалим? Птиците не могат да го контролират, но ние трябва да го направим.

Невероятно е, но в някои случаи крадците са за предпочитане пред обучените бойци. Може би са имали предимство в уменията придобити при практикуване на занаята. Кой знае? Но ето чуйте и самите факти.
През 1940г. в Япония решили за нуждите на армията да създадат парашутни десантни части. Но се сблъскали с проблем. Хората, които знаели как да се прегрупират след приземяването, не можели да схванат нещата свързани със скачането от самолет с помощта на парашут. Резултатите били плачевни. Получавали се непрекъснати травми при трениращите за бъдещи парашутисти.
Един японски генерал предложил неочаквана идея. За обучение на бъдещи парашутисти повикали не майстори в бойните изкуства, а крадци, които умеели да скачат от влак движещ се с пълна скорост. Именно тези хора станали източник на знания, необходими на инструкторите за обучаване на бъдещите парашутисти. При първото масово скачане от самолет, от 400 души загинали само 12, т.е. само 3% от всички пробвали скока.
Втори основен проблем в японската армия бил подготовката на морски пилоти за кацане на самолет превозвач. За целта в САЩ отделяли група опитни летци, които  в процеса на работа създавали така нужните методически инструкции, необходими за обучението на такива пилоти.
Но в Япония и в този случай се отнесли по самурайски. Всеки пилот се учел сам. В резултат на това имало много жертви, но този, който останел жив, умеел да пилотира блестящо.
Тежък начин за обучение и непредвиден избор за необичайна обстановка в армията, но те дали напредък в обучението на следващите.

Знаете ли как изглежда маршрута на самолет летящ над океана? Може би очаквате комбинация от прави линии, но ще сгрешите в предположението си. По-скоро бих ги оприличила на криви, зигзагообразни линии, сякаш пияница ги е проектирал.
Коя е причината за това? Първо на някои места ветровете духат в една посока, на други в противоположна. Именно посоката на вятъра в дадено място „чупи“ маршрута на самолета и той не може да се движи по права линия.
Всеки ден традиционните маршрути на самолетите, независимо в коя част на света са, се обновяват и публикуват за отделните авиокомпании.
Втора причина поради, която самолетите не се движат по права линия са летищата за аварийно кацане. Например всеки двумоторен самолет трябва да бъде на разстояние 1 час от място, където ще каца , ако един от двигателите му е отказал. Поради това някои трасета изглеждат, като зъби на трион. Това помага на пилотите да държат самолета по-близо до аварийната писта.
Маршрутите в небето не са очертани, както шосетата и магистралите на земята, но заради безопасността на пътниците и екипажа, често се налага промяната им, а при авария на самолета става доста напечено при диспечера на съответното летище. За всеки един такъв случаи се мобилизира цялата електронна техника. Нали целта е да се обезопаси всеки полет и да се гарантира спокойно приземяване на всеки, качил се в самолета.