Това, което се е случило с Zhand Rufang живееща в китайското село Linlou изумило съселяните и роднините й.
Преди една година на челото на й започнал да израства рог. Всичко започнало, когато жената навършила 100 години. На кожата й се появило уплътнение, което за една година се превърнало в рог, визуално напомнящ на кози.
До сега анормалният израстък е достигнал 60 милиметра. Освен това, подобно уплътнение се появява и от другата страна на челото й.
Най-младият от синовете й, който е на 60 години твърди, че когато първоначално се е появило това кожно образувание, никой не му придал особено значение. Но сега с появата на подобно образование от другата страна на челото, нещата  се объркали.
Въпреки, че няма обяснение за характера на това аномално явление, предполагат, че може да бъде от рода на кожен рог или подобни образования. Категоричен отговор не може да се даде за това явление, тъй като наблюдаваните по-рано патологични израстъци са достигнали много по-малки размери на дължина.
Рога се състои от компактен кератин, от който се оформят ноктите и косата. Това нарушение се среща при възрастни хора, често между 60 и 70 години, които имат светла кожа, която дълго време е била изложена под въздействието на слънчевите лъчи.
Физиологическите предпоставки за възбуждането на такъв израстък могат да бъдат брадавици, рак на кожата, актинични кератози, както и пилинг.
Болестта най-често се среща по кожата на лицето, главата и ръцете. Независимо, че рогът може да бъде отстранен хирургично, причината за заболяването не се лекува.

Учените са открили гени, чиито мутации са причина за заекването, съобщава  Journal of Medicine.
Според изследователите благодарение на това откритие в скоро време ще разполагаме с метод за лечение на този дефект в говора. Досега се смяташе, че заекването няма генетична причина и се явява поведенческо нарушение, което може да се корегира чрез упражнения.
Dennis Drayna от Националния институт по глухота и други комуникативни разтройства в Мериленд и неговата група са успели да отделят ген, който е причина за разтройството на речта.
Drayna първи е започнал да проучва процеса на заекването, като мутация в гените още през 2005г. Тогава ученият сравнява гените на 46 пакистански семейства, които имат този недъг. Открил, че заекването е свързано с 12-та хромозома на гена GNPTAB. В своята работа ученият е изследвал повече от 10 милиона „букви“ в ДНК на тази хромозома.
Това откритие е объркало доста учените, тъй като този ген е отговарял за способността на лизозомите да преработват хранителни вещества и да изработват клетъчни компоненти. Обикновено нарушението на работата на гена водело до необратими изменения във физическото развитие, които завършвали със смърт след няколко години.
Учените  са сравнили гените GNPTG и NAGPA отговарящи за работата на лизозомите при 77 пакистанци и 270 доброволци от САЩ и Великобритания, които заеквали и ги сравнили с тези на здрави хора. В резултат на това установили, че четири мутации на GNPTAB, три на GNPTG и три на NAGPA, които са налице при 6% от заекващите са налице и при здравите , но техния процент е само 0,5.
Drayna вярва, че речта изисква точна работа на метаболитните системи съответстващи на части от мозъка и дори  малките мутации в белтъчините може да повлияе на човешкия говор. Ученият се надява, че благодарение на това изследване може да се разработят лекарства за лечение, които се опират на биологично разтройство, а не на нарушено поведение.

Знае се, че пушенето причинява рак, но слагат бездомни кучета в тютюневи автомати, където са принудени непрекъснато да вдишват дим. Заради лошите навици на човека трябва да страдат животните.
Според последните открития всеки втори младеж, който е започнал да пуши в ранна възраст, умира по-късно от рак. Но какво ще стане с горката тютюнева индустрия, ако вече не й разрешават да трови хората и да ги прави зависими? За производителите на цигари в Америка бе доказано, че манипулирали тютюна си дори с допълнителни вещества за пристрастяване.
Подобни индустрии, естествено са силно заинтересовани да използват рекламата, като внушават на хората, че когато стигнат до възраст, в която съществува опасност от заболяване на рак, отдавна вече ще са открили лечебни средства, за да премахнат болестта в кратки срокове. А за целта се налагало да има опити с животни.
Днес е известно, че проблема с рака не може да бъде решен, като се принасят тумори от хора на животни, защото при тази болест играе роля имунната система на човека.
Фармацевтичната индустрия е силно заинтересована да подкрепя новите си продукти чрез опити с животни. Знае се, че човекът и животните различно реагират на всякакви лекарства и медикаменти. И въпреки това продължават опитите с животни.
Сънотворното средство талидомид – контергин няма никакъв страничен ефект върху мишки и плъхове, но било причина бременни жени да раждат увредени деца.
Ако при откриването на пеницилина опитите бяха проведени не върху мишки, а върху морски свинчета, днес той нямаше да се прилага така активно в хуманната медицина. Това средство е силна отрова за морските свинчета.
Хлороформът е толкова силна отрова за кучетата, че години наред не е бил използван за упойка при хората.
Таралежът например понася циановодородите киселина в големи количества, докато за човека тя е смъртоносна отрова.
Биолозите и днес не могат да се начудят, как овцата може да поеме големи количества високо отровения арсен.
Бучинишът се оказва здравословна храна за кози, овце и коне, но за човека е опасен.
Мухоморката, която може да доведе до смъртта на много хора, бива изяждана от питомен заек с най-голямо удоволствие.
Кучетата и котките понасят атропини в 100 пъти по-висока доза от човека. Метиловия алкохол е добре усвоим от много животни, но при човека води до ослепяване.
Хлорамфениколът се появява на пазара като безвредно средство срещу тиф, коклюш и лек срещу заболявания на долните пикочни пътища. Установено е, че при използването му от човек води до отказ на кръвообразуването в костния мозък със смъртоносен изход.
Ако аспиринът бе изпробван върху животни, никога нямаше да бъде разрешен за използване, защото е силно отровен за котки и кучета, а върху плъховете и мишките има същото въздействие, като контергана при хората.
Котки, кучета, плъхове, мишки, хамстери и повечето животни продължават весело да си живеят без витамин С в храната, защото те сами си я произвеждат в тялото, но ако човек не го получава от храната си, заболява от скорбут. Списъкът може да бъде много по-дълъг, но ще спрем до тук.
Животните притежават имунитет срещу повечето човешки заболявания, такива като тиф, холера, дифтерит, скарлатина, едра шарка, жълта треска, бубонна чума, за това опитите с животни едва ли ще окажат влияние за опазване здравето на човека.
Тези експерименти с животни са се развили не само поради вярването, че животните са по-малоценни от човека, а и поради убеждението, че придобитите наблюдения върху животните могат да се принесат и върху хората, което се оказва сериозна заблуда.
От изследванията за отровност на медикаменти е известно, че опитите с животни са несъвършен индикатор по отношение на човешката токсичност. Само клиничните опити могат да предложат данни за евентуална опасност.
Резултатите от лошите условия, при които се отглеждат животните с цел по-бърза печалба рефлектират върху нас.
Заболяването луда крава се смята, че е предизвикано от заболели животни, но напълно възможно е, това да става от така наречения „енергиен фураж“, в който има всевъзможни животински отпадъци. Говедата са вегетарианци и преживни животни, те се хранят предимно с фураж и изведнъж според „гениалния експерт“ започват да приемат животински белтъчини.
Днес учените са сигурни, че виновник за страшната болест са прионите, малки частици протеини. Това не са нищо друго освен изменени  белтъчни молекули на нервната тъкан.
След всичко изброено питам: „Защо се правят експерименти с животните“?

Отчитането на времето по Гринуич, било въведено през 1675 г., а до тогава се е използвало само от мореплаватели. Тласък  за неговото използване дало развитието на железопътния транспорт. Защо именно железопътния транспорт?
По това време всеки град в Англия си имал собствено време. Разликата можела да варира от 5, 6, 20 и повече минути. Затова идващия от друг град непременно трябвало да премества стрелките на часовника си. За времето си, били много популярни часовниците с две минутни стрелки. Едната показвала времето на града от който идвал човека, а другата времето на града, в който пребивавал.
За железопътния транспорт, където се изисквало точно спазване на разписанието, било просто кошмар. За това на територията на страната използвали специално „железопътно време“, което било идентично с Гринуичкото.
През 1847 г. се появила първата часова зона в света, а през 1852 г. в гринуичката лаборатория била прекарана  телеграфна линия, по която се изпращали сигнали за точно време.
Втората часова зона се появила в Нова Зеландия, а през 1880 г. било премахнато местното време в градовете на Англия и за стандарт се установило Гринуичкото.
До 1929 г. идеята за часовите зони била приета от всички страни. Най-интересния часов пояс е в Китай. Забележете, на територията на такава огромна страна съществува само един единствен часов пояс. Интересното е, че човек преминаващ китайско – афганистанската граница трябва да премести стрелките на часовника си  3,5 часа напред.
Бъркотията от използване на местно време била премахната доста отдавна както сами виждате. Необходимостта  от уеднаквяване на времето наложило приемането на часови зони и Гринуичко време. Днес ние свободно го използваме бе да се замисляме много, много. Вярвам,  ще се съгласите, че уеднаквяването на времето ни е освободило от неприятните разминавания и инциденти, водещи до загуби на средства и нерви.

Във почти всеки фантастичен филм например, като „Звездни войни“ космическите кораби горят със ярък пламък и той се разпространява във всички посоки. Дали това е възможно?
Помислете добре, в космоса няма какво да гори. Там няма газове като кислорода, които да поддържат горенето. Дори и да си представим, че корабът се е запалил в облак от кислород, то нещата ще изглеждат малко по-различно, отколкото на земята.
Когато има наличие на безтегловност конвекцията отсъства. Става въпрос за явление, при което студения въздух се движи отдолу, а топлия се вдига нагоре.
В космоса поради отсъствие на движение,  както на топъл, така и на студен въздух, ако нещо се запали, продуктите на горенето ще останат на едно място и огънят ще се задуши. Отлична пожарогасителна система нали?
Правени са експерименти със свещ в совалката „Колумбия“ през 1992г. Какъв очаквате да бъде резултата? Свещта е горяла с не много ярък сферичен пламък само няколко секунди, след което е изгаснала.
Не се страхувайте! Ако пътувате в космоса, поне няма да попаднете в пожароопасно положение, дори и да се запали някакъв огън, той няма да гори дълго.