Силната графика винаги вдъхновява за творчески експерименти и желанието за подобряване на нейното собствено ниво.
Запознайте се с творчеството на една от многото талантливите и оригинали китайски илюстраторки Zhao Na.
Нейното необуздано въображение поразява с много интересни по смисъл сюжети за илюстрации. Представените рисунки са чудесен пример за изразителен почерк на автора, изградена въз основа на качественото изследване на най-малкия детайл.
Увеличавайки фрагменти от произведенията ѝ, се разкрива добра графична интерпретация на текстурите и дават възможност да се наслаждаваме на красотата на линията.

Точната дата на създаването на картината не е известна. Смята се, че тя е завършена около 1647-1651 години. Предполага се, че Веласкес рисува „Венера с огледало“ по време на посещението си в Италия, тъй като Инквизицията в Испания е забранила да се рисува голо женското тяло. Така  под влиянието на целомъдреният испански мироглед се  смята, че Венера е различна от италианската „Венера“. Тя е разположена с гръб към зрителя.
„Венера с огледало“ е единственият оцелял образът на голото женско тяло от Веласкес. В края на XVIII век тази картина е висяла в двореца на херцогинята на Алба, която по-късно послужила за вдъхновение за нарисуването на „Голата маха“. След смъртта на херцогинята я купил Годой, през 1813 г. била пренесена в Йоркшир.
През 1906 г. картината е купена от фонда на националните колекции – The National Art Collections Fund за Лондонската Национална галерия.
Интересна и страшна е историята на картината на Веласкес „Венера с огледало“. Тя не била в състояние да намери свой постоянен собственик. Хората, които са я купували, веднага след придобиването ѝ се разорявали, а някои умирали в ръцете на изнасилвачи и убийци. Трябва да се отбележи, че дори и музеите със страх се отнасяли към тази известната картина и рядко я излагали публично.
През 1914 г. картината е била повредена, от нахвърлилата се върху нея с нож, суфражетка Мери Ричардсън, но била напълно възстановена и се завърнала в галерията, където е и до днес.

Колкото и странно да е такива графити идеално се вписват в градския пейзаж.
Локвите по пътищата, порутени стени, камъни в близост до оградите едва ли биха вдъхновили обикновен минувач. Но за един истински художник, дори неидеалния град може да бъде източник на вдъхновение. Забавните графити от JPS побеждават несъвършенствата на улиците и идеално пасват на градския пейзаж.
Ето една от идеите – „Екстремно спускане по пукнатината на стената“.
За JPS е важно да остане анонимен. Независимо от факта, че преди две години той е спечелил престижния английски конкурс Bizarre Magazine в категорията „Алтернативен Художник“, JPS не дава интервюта и скромно нарича себе си „обикновен уличен художник“. Въпреки това, едва ли могат да се нарекат „много обикновени“ неговите работи, те се открояват на фона от останалата част от графитите. Той улавя погледите и принуждава всеки да спре да погледне.
Друг художник, който работи в подобен стил, живее в един от френските градове и както JPS, се опитва да се превърне недостатъците на града в негово достойнство.

Учени от Оксфордския университет открили, че салатите под формата на произведения на изкуството са по-вкусни от направените по обичайния начин.
В изследването са взели участие 60 човека. Те трябвало да опитат три салати направени от едни и същи продукти: небрежно сложени, подредени или оформени като абстрактна картина на Василий Кандитски.
Салатите били направени от гъби и зеленчуци – броколи, цикория, чушки, карфиол и грах. Осолени и подправени със сок от свекло и моркови, зехтин и масло от пеперони. Участниците признали, че „салата Кандински“ е по-вкусна от другите и отбелязали, че биха могли да платят за нея в ресторанта, два пъти повече.
Според учените, този експеримент доказва, че всички човешки чувства се свързват и подхождат към храната като към произведение на изкуството, това наистина ги прави по-вкусни, според мярката на човешкото възприятие.

Илюстрациите на Павел Кучински потвърждават, че „светът си е загубил има“.

Този талантлив художник е известен със своите сатирични илюстрации за съвременното общество

Всяка негова рисунка е внимателно обмислена. Той се старае да внесе с четката си, колкото се може повече смисъл и да накара хората да се замислят, накъде са тръгнали.