Апелес е един от най-големите художници на античността. Той живеел в Ефес по времето на Александър.
Александър избира Апелес заедно със скулптура Лизип и бижутера Пироготел, майстор по щамповането на образи върху монети, да извайват негови портрети. Тримата оформят и доразвиват героичния образ на младия цар.
В картината си в храма на Артемида Апелес изобразява доста находчиво Александър в позата на Зевс върху трон.
Легендата твърди, че когато Апелес показал за първи път картината, Буцифал, конят на Александър, разпознавайки царя изцвилил приятелски, докато самият владетел озадачено разглеждал творбата.
– Царю – казал Апелес, – изглежда конят има по-добро усещане за изкуството от вас.
Вероятно самият Александър не е бил наясно точно как иска да бъде изобразяван.

Прадо е представил шедьоври от колекцията си в Доминиканската република. Експозицията е под открито небе в парка  Independencia в Санто Доминго.
В изложбата са включени 129 фоторепродукции от най-прочутите картини в естествена големина. Между тях са „3 Май 1808 в Мадрид“ от Франциско Гоя и „Лас Meninas“ от Веласкес Диего. Всички работи са снабдени с допълнителна информация и коментари, което позволява на зрителите да оценят значението на всяко произведение.
Прадо е третият по големина музей в света, който представя експонатите си на улиците на града.
По-рано през столицата на Доминиканската република по този начин са демонстрирани творби от колекциите на Лувъра и музея на Ватикана.

Известният австрийски художник и портретист от 20 век  Joseph Aigner няколко пъти е опитвал да се самоубие.
На 18 години се опитал да се обеси, но това било спряно от незнайно появилия се монах-капуцин. На 22 години отново опитал, но бил спасен от същия тайнствен монах.
Осем години по-късно художникът бил осъден на смърт за политическа дейност. Намесата на монаха смекчило присъдата
На 68 годишна възраст успял да се самоубие с пистолет. Опелото му водел монаха, чието име никой тогава не знаел. Каква е  била причината, поради която този човек толкова внимателно е пазил художника, никой не знае  и до днес .
Историята не свършва до тук. Когато художникът по някаква случайност се срещнал с монаха, той нарисувал портрета му. Картината нарекъл Хамно. По- късно се изяснило, че с това име наричали тайнствения капуцин.

Смятаната за изгубена картина на Леонардо да Винчи е открита в частна колекция в САЩ.  Произведението ще бъде показано за първи път в Националната галерия в Лондон.
Картината се нарича „Спасителят на света“. На нея е изобразен Христос с вдигната нагоре дясна ръка.
Според експерти картината наистина принадлежи на Леонардо да Винчи. Известно е, че платното е било притежание на Чарлз I и Чаррз II, а след това следите й се губят.
Картината има размери 47х 66 см и по сюжет напомня друга известна картина на художника „Йоан Кръстител“, която сега се намира в Лувъра.
За съществуването на картината „Спасителят на света“ специалистите знаят от гравюра направена от чешкият художник Вацлав Холар.
Според оценката на експертите  цената на картината може да достигне 200 милиона долара.

В картините на Джеф Роуланд  главното действащо лице е дъждът. Любовта под дъжда съвсем не се оказва студена. А вие как мислите?

Джеф Роуланд казва, че неговите картини не са само визуални картини, във всяка от тях има скрит смисъл, история и вдъхновение. Всички негови картини са пропити с романтика. Чувствата между влюбените още по-силно се усещат на фона на дъжда. Горския пейзаж…….и тяхното уединение.

В своето творчество художникът експериментира с много материали. Гравира, печата и рисува, но винаги се връща към маслените бои. Когато бил дете баба му използвала маслени бои и той още тогава бил очарован от тях.

С особено вдъхновение рисува дъжда. Когато вали той непременно прави ескизи. Гледайки картините му може да видите как дъждът отскача от земята, от тавана на автомобила, отразява се във фаровете на приближаващите коли и фенерите….