В света има невероятно количество алкохолици. Това не се отнася за тихите домашни, които си пийват преди лягане или  след работа. Става въпрос за хората, които са се десоциализирали, загубили са човешкия си образ, лошо миришат и непрекъснато просят за една малка пиячка. Те не обичат да ги гледат с презрение, отвращение и ужас. Но странното е, че хора, които се отвръщат от тях, понякога попадат в капана на алкохолното опиянение. Кой може да предвиди и разбере какво става с хората.
Различните правителства са осъзнавали вредата от пиянството и са се опитвали по всякакъв начин да се борят с него. Сухи закони, високи данъци за алкохола, сурови антиалкохолни кампании са се стоварвали върху нещастните алкохолици тук и там, но резултатите са били слаби или почти никакви.
Интересен начин за борба с алкохола е измислил Петър Първи. По негово време бил изработен медал „за пиянство“, който се окачвал на провинилия се и той трябвало да го носи цяла седмица.
Царя не се надявал особено, че на пияницата  ще подейства позорния надпис, но на разсъдъка на наказания тежало нещо друго.
Забележете медала тежал 7кг. Като се прибави веригата и връзката за окачване, може да се твърди, че той е бил най-тежкия в историята на човечеството.
Кой знае може би такъв медал може да съкруши волята на алкохолика и той да престане да пие.

Веднъж Лев Дуров не успял да си купи елха за Нова година. Новогодишните базари били вече опустели. Било вечерта на 31 декември. Тичал, търсил, накрая махнал с ръка и потеглил към къщи.
Влязал в слабо осветена автобусна спирка. И от мрака чул глас:
– Господине, трябва ли ти елха?
– И още как.
– Ела тук и взимай. Само за три лева.
Дуров приближил човека. Наистина под мишницата на мъжа имало голямо елхово дърво. Платил му три лева, а мъжът мушнал върха на елхата в ръцете му и изчезнал.
Дуров пробвал да хване елхата по-добре и да си върви, но дървото сякаш било се захванало за нещо и не мърдало. Дръпнал малко по-силно, никакъв резултат. Тогава се досетил, че са му продали дърво, посадено на самото място.
Този хитрец, навярно не само от един глупак е успял да вземе три лева.

Полицай от щата Мериланд счупил крака си, когато преследвал заподозрян, но това не го спряло да го арестува.
В  неделя, вечерта полицая Джерами Тиндал спрял автомобил за превишена скорост. Когато 22-годишният шофьор започнал да се държи подозрително, Джерами му казал да слезе от колата, за да направи обиск. Изплашеният младеж изтървал полиетиленов плик с наркотици и хукнал да бяга.
По време на преследването Тиндал усетил щракване и силна болка в левия крак. Но въпреки всичко не спрял и успял да залови младия човек.
На младежа били предявени обвинения за укриване на наркотици и съпротива при арестуването му.

Някои престъпления губят давност след изтичането на определен брой години. Но това освобождава ли човекът от деянието, което е извършил напълно? Показателно за това е преживяното от 65 годишният британски пенсионер. Той е върнал на законния притежател кутия с портокалови бисквити, която е откраднал преди 50 години. Самият Джон Биби твърди, че е направил това, защото от десетилетия не го е напускало чувството за вина.
Той е откраднал сладките през 1960 г., когато е бил на 15 години и е работил в едно кафене по време на лятната си ваканция. Джон споделя, че обичал да си похапва сладко, а тогава бил гладен и откраднал бисквитите. До тогава не е правил такова нещо.
Осъзнавайки, че трябва да признае вината си на собственика на кафенето, му позвънил и си уговорили среща. Когато се срещнали, Джон Биби извадил пакета, дал го на собственика и му разказал всичко. Тогава усетил как камък паднал от сърцето му.
По време на разговора собственика на кафенето споделил, че е продал заведението още през 1972 г. и сега се занимава с живопис. Когато чул историята на Джон, бившият собственик на кафенето споменал, че дори не е обичал този вид бисквити.
Сега двамата пенсионери планират да съберат всички работили в бившото кафене и да отпразнуват 80 – та годишнина на бившия притежател на заведението.

По нетрадиционен начин е избран шерифът  за Марила, щата Небраска. Човекът на тази длъжност е избран след игра на карти. Трябва да се отбележи, че необходимостта от провеждане на тази игра е възникнала, след като кандидатите за поста шериф са събрали равен брой гласове, по 379.
Закона в щата позволява, в този случай, изхода от ситуацията  да се реши чрез каква да е хазартна игра.
Кандидатите си избрали карти от тестето. Победата щяла да бъде за този, който извади от колодата, по-силна карта от съперника си.
Странен начин за избор. Това гарантира ли, че ще бъде избран по-добрия от двамата?