Златния ретривър Наки едва навършил пет седмици, заедно със своите братя и сестрички се намерил на улицата и то през зимата. Кученцето не могло да се измъкне от ледените локви и краката му замръзнали.
За щастие, Наки не бил обречен на гибел. Добри хора взели мокрото и треперещо от студа кученце и го отнесли в спасителния център за животни в Колорадо. Там ампутирали и четирите му крака.
Бъдещето на кутрето изглеждало мрачно, докато не го забелязал ветеринаря Кристи Томлинсон.
Цялото си време лекарят прекарвал с новия си другар. Взимал го на работата си, наблюдавал го как расте, редовно правел рентгенови снимки на лапите му.
Кучето можело само да лежи и да се придвижва пълзешком.
Първоначално Наки можел да се движи без особени затруднения върху своите чуканчета, но когато наедрял, го боляло и трудно се придвижвал по твърди повърхности.
Скоро кучето могло само да пълзи. И тогава Томлисон чул за компанията Orthopets в Денвър. Тя е основана от съпрузите Мартин и Еми Кауфман. Компанията започнала своето съществуване, когато главата на семейството решил, че опита от създаването на ортопедични устройства за човек, могат да се приложат и при животните.
Трогнат от трагичната съдба на Наки, Кауфман създал био-лапи за кучето, съвсем безплатно.
Сега Наки не само играе на топка, но не се дава и на здравите кучета, които среща по време на разходка.
От Orthopets възнамеряват да отворят клиники по целия свят. Освен кучета, фирмата има опит в протези за котки, коне, лами и дори един щъркел.

Както обикновено мъжът се прибра в къщи късно. Той бе уморен и измъчен. На вратата го чакаше петгодишният му син.
– Татко, мога ли да те попитам нещо?
– Разбира се, какво се е случило?
– Колко получаваш?
– Това не е твоя работа! – възмути се бащата. – А и за какво ти е да знаеш това?
– Просто искам да знам. Моля те кажи ми колко получаващ за час?
– Ами, въобще…, 500. Защо?
– Татко, можеш ли да ми дадеш 300?
– Питаш ме само, за да ти дам пари за някаква глупава играчка? Бързо отивай в стаята си и лягай да спиш. Нима си такъв егоист? Работя по цял ден, уморявам се, а ти се държиш така глупаво?
Момчето отиде в стаята си, затвори вратата и си легна. А бащата продължаваше да се ядосва на искането на сина си. „Как смее да ме пита за заплатата ми, а след това да иска пари“?
След известно време той се успокои и започна да разсъждава трезво. „Може би нещо важно иска да си купи. 500 долара, това не са малко пари. Странно, до сега нито веднъж, той не е искал пари от мен“.
Когато влезе в детската стая, синът му беше вече в леглото.
– Спиш ли, сине?
– Не, татко. Просто лежа.
– Мисля, че бях твърде груб. Имах лош ден и просто избухнах. Прости ми. Ето вземи парите, които поиска.
Момчето се изправи и се усмихна.
– О, татко, благодаря ти!
След това то пропълзя под възглавницата и извади няколко смачкани банкноти. Баща му, виждайки, че детето вече  има пари, отново се ядоса. Детето събра всичките пари заедно и внимателно ги преброи.
– Защо поиска пари, щом си имал?
– Защото не ми достигаха.
Детето обърна глава към баща си и нежно каза:
– Татко, тук има точно 500. Мога ли да купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано, искам да вечеряш с нас.

Пътешествайки по света един човек стигнал до една много далечна страна. Там той случайно попаднал на едно тяхно гробище.
Разхождайки се между гробовете, той забелязал, че вместо дата на раждане и тази на смъртта било написано: „Живял 1 час. Живял 5 минути, Живял в продължение на 17 минути……
Изненадан попитал:
– Що за странно гробище е това? Защо тук погребват само бебета?
Приближил се един мъж и казал:
– Не. Тези хора са живели дълго, но при нас е прието да казваме, че човек е живял само  времето, през което се е чувствувал щастлив, пълноценен и необходим. През останалото време, той просто е съществувал.
Пътешественикът дълбоко се замислил и накрая казал:
– Излиза, че когато умра на моя гроб ще пише, „Не се е родил“.
В действителност, в живота си всеки от нас има всичко необходимо, за да бъде щастлив. Нужно е само да повярва в това и да приложи малко усилие, за да получи желаното.
Има много начини да промениш живота си. Достатъчно е да знаеш какво искаш и как да го постигнеш.
Който иска да „живее“, трябва да бъде настойчив и упорит, а не да се примирява с мисълта: „Както стане. Нима мога да променя нещо“?
Живейте, не съществувайте!

Веднъж една девойка беряла цветя на висок скалист бряг. Един рибар видял, как тя се наклонила над скалите, за да откъсне растящото по-надолу цвете. Изправила се и искала да запази равновесие, но загубила почва под краката си и с отчаян вик паднала в пропастта.
Когато открили мъртвото й тяло, забелязали, че в свитата си ръка държи мак. Искайки да откъсне това цвете, девойката загубила живота си.
Много хора подобно на тази девойка, преследвайки временните удоволствия и развлечения, не усещат, че губят почвата под краката си и пропадат в живота.
На вид дадено нещо може да изглежда съвсем невинно и непретенциозно, но притежавайки разрушителна сила, в даден момент започва да действа и опропастява живота на човека.
Срещаме около себе си непрекъснато уроци, но в повечето случаи залепени от това, което ни примамва, нищо не виждаме. Мислейки, че сме стъпили здраво, не усещаме как затъваме в блатото на порока и потъваме.
Време е да повдигнем глава и да намерим вярната пътека.