Слънцето страхливо подаваше глава зад облака. Градът още не беше се събудил, но то не бързаше да го огрее поради събитията, които се повтаряха тук всеки ден. Живеещите във високите и мрачни сгради същества имаха странен вид. Сякаш някой бе извадил кибритените клечки от кутийката и заедно с късчета от ламарина с различна големина и форма бе образувал странни образи.

Тези необикновенни обитатели постоянно се караха и търсеха повод да се спречкат. При всеки от тези двубои всяко от съществата проявяваше неподозирани от него способности. Така всеки откриваше своите таланти и дарби.

Тук можеше да се види как, когато единият от побойниците замахва с юмрук, ръката му придобива гигантски размери, а в края ѝ вместо длан изниква боздуган. След удар с такова оръжие противникът е повален на земята. А какво да кажем за разяреният противник, от чиято уста изригва буен пламък, който обгаря другия.

Тежки удари, снаряди, бомби и огън хвърчаха наоколо, а опиянените противници се наслаждаваха на новопридобитите си умения по време на тези стълкновения. Мнозина падаха, а други ставаха все по-силни прибавяйки нови умения към старите. За какво им бяха необходими тези „дарби“, за защита и самоотбрана или за надмощие и придобиване на повече власт? Трудно е да се каже, но обстановката в града бе тягостна и подтискаща. По-слабите бягаха и се крие из тъмните покрайнини.

Тук живееше едно странно малко същество, пълничко с изтеглени крайща. Къде му е главата трудно можеше да се определи. Навсякъде около тялото му имаше нещо приличащо на лъчи, които бяха леко огънати надолу и му служеха за придвижване. Тези многобройни „крачета“ придвижваха съществото само напред и назад. То не бе открило своите способности, затова се криеше и избягваше срещите със силните противници.

Веднъж излизайки от дома си не можа да избегне срещата с един освирепял нападател. Единствената му надежда за спасение бе да отстъпва и при първа възможност да се пъхне в някоя цепнатина. Но такава не се оказа наблизо. При отстъпването усети как тялото му се залюля и загубвайки опора, полетя стремглаво надолу. Първата му мисъл бе : “ Край всичко свърши. Не успях да разбера каква дарба имам, какви са уменията ми….Жалко.“

Изведнъж усети как нещо го спря и олекоти удара му. Да то беше още живо. Огледа се и не повярва на очите си. Лежеше в средата на една човешка длан.

Мислите му се движеха объркано, като в тъмен лабиринт, търсейки някаква светлина. Накрая осъзна . То също притежаваше някаква дарба, дарбата приятелство. Това е нещо, което те подкрепя, подпомага и закриля, когато си в беда. Появата на тази длан бе предизвикана от чувството на страх и безпомощност.

Съществото разбираше, че с тази дарба може да помогне на много други от града, но му предстоеше много борба и отстояване. Тя бе дошла на време, за да спаси живота му, щеше да го направи и с други, само не трябва да се отказва.

Мрачни облаци покриваха небето. Сивата гама всяваше тъга и безнадежност. Денят завърши с проливен дъжд. Цветята в градината бяха изпочупени от връхлетялата ги буря.
Мъка сви сърцето ми, когато видях едно от цветята, което толкова радваше очите ми и чийто аромат толкова много обичах, безнадежно смачкано. То бе безмилостно прекършено от лудия вятър прекосил градината. Цветът бе паднал, отпуснал глава на влажната земя.
Красотата беше изчезнала. Трябваше да чакам цяла година, за да видя отново тази прелест.
Нощта премина и настъпи утрото. Слънцето отново засия. Новите лъчи на деня дадоха сили на всичко наоколо. Светлината погледна цвета, а то нея. Между тях се появи необикновенна връзка и се получи неочаквано общение. Мощна сила преля в цветчето и то вдигна глава. Красотата му възкръсна и то стана още по-прекрасно, отколкото беше преди.
Но как се получи всичко това?
Пречупеният стрък получи сила. Сила, която го възтанови, обнови и  му даде нов живот.

При един мъдрец дошъл млад човек. Той искал да се ожени, но бил разкъсван от съмнения, за това го попитал:
– Учителю, искам да се оженя, но искам непременно тя да е девствена.
– А защо именно девствена? – попитал учителят.
– Така ще съм сигурен, че жена ми е добродетелна.
Тогава учителят станал и донесъл две ябълки. Едната била цяла, а от другата било отхапано малко парче. Той сложил ябълките пред юношата и му предложил да си избере.
Младежът взел цялата, захапал я, но тя се оказала гнила. Тогава той взел наръфаната, но и тя се оказала гнила. Младият мъж бил объркан и в недоумение попитал:
– Тогава, как ще си избера жена?
– Със сърцето, – отговорил учителя.