Мрачни облаци покриваха небето. Сивата гама всяваше тъга и безнадежност. Денят завърши с проливен дъжд. Цветята в градината бяха изпочупени от връхлетялата ги буря.
Мъка сви сърцето ми, когато видях едно от цветята, което толкова радваше очите ми и чийто аромат толкова много обичах, безнадежно смачкано. То бе безмилостно прекършено от лудия вятър прекосил градината. Цветът бе паднал, отпуснал глава на влажната земя.
Красотата беше изчезнала. Трябваше да чакам цяла година, за да видя отново тази прелест.
Нощта премина и настъпи утрото. Слънцето отново засия. Новите лъчи на деня дадоха сили на всичко наоколо. Светлината погледна цвета, а то нея. Между тях се появи необикновенна връзка и се получи неочаквано общение. Мощна сила преля в цветчето и то вдигна глава. Красотата му възкръсна и то стана още по-прекрасно, отколкото беше преди.
Но как се получи всичко това?
Пречупеният стрък получи сила. Сила, която го възтанови, обнови и  му даде нов живот.