Нашият живот е многостранен и разнообразен. Той никога не стои на едно място. В него постоянно се развиват събития, понякога добри, понякога лоши. Вярно е, че ние сами определяме отношението си спрямо тях и сами ги класифицираме, в зависимост от това какво ни носят радост и удоволствие или трудности и мъка.
Трудностите се възприемат като нещо негативно, допринасящо за усложняване на живота ни. Те водят до спад на настроението и се възприемат като черни краски в живота. Повечето хора не обичат да се изправят пред трудностите, предпочитат живота им да течеше леко и плавно, без нервните сътресения.
Все пак, точно тези трудности са изиграли положителна роля в живота ни. Те допринасят за нашето развитие и ще помогнат да разберем стойността на много неща, за които до сега не сме се замисляли.
Как можеш да разбереш цената на щастието, ако не познаваш болката и скръбта? Как можеш да усетиш вкуса на победата, ако не я завоюваш и ти се даде леко? Как можеш да се насладиш на красотата на дъгата, ако не си преминал през дъжда? Преминавайки през трудностите се изменят ценности в живота ни, променя се отношението ни спрямо другите и нещата, които стават около нас.
Ако вие възприемате трудностите като проблем те ще си останат такива за вас, а ако ги възприемате като задача, вие със всички сили ще се стремите да я разрешите.
За да преодоляваме трудностите трябва да имаме решимост. Решимостта е готовност за преодоляване на всякакви препятствия и вяра, че имаме сила да ги преодолеем.
Ако вие сте претърпели неуспех, това означава, че просто сте спрели да действате.
Трудностите ни мобилизират и ни издигат на по-високо ниво в развитието ни. Те ни карат да усвояваме нови знания, нови методи и начини, за да решим възникналите задачи. Дават ни безценен опит.
За това не казвай: “ Не мога!“, а по добре се попитай: „Как мога да го направя?“ Ако търсите решение, ще го намерите.
Наберете решимост и преодолявайте трудностите, в противен случаи те ще ви победят.

Един учител учил учениците си, че чувството за вината във всичките си проявления е пагубно чувство, което трябва да се избягва.
– Но не трябва ли да мразим лошите си дела?- попитал един ученик.
Учителят тъжно поклатил глава:
– Ако ти постоянно се упрекваш за своята вина и не можеш да си простиш това, което си направил, то ти не мразиш постъпката си, а самият себе си.

Много пъти в живота сме искали да бъдем харесвани, почитани. Стремели сме се към съвършенство. Осъзнавайки, че изворите на живота са в сърцето, сме искали да го опазим, да го изчистим. Но можем ли в този свят да не оскверняваме сърцето си, да го опазим чисто?
Ето една мисъл на сирийския писател, която ме накара сериозно да се замисля за отношението ми към хората. Не толкова как да се отнасям към тях, колкото как да ги възприемам.
Попитали Исаак Сирин:
– Как може човек да узнае, че сърцето му е чисто?
– Когато човек смята хората за добри и никой не му се струва нечист или осквернен. Именно тогава сърцето му е чисто.

Веднъж в съда призовали дванадесет годишно момче за свидетел. По време на разпита един от адвокатите го попитал строго:
– Баща ти каза ли ти как да свидетелстваш?
– Да, – казало момчето.
– Много добре, – зарадвал се адвоката на това признание, – а сега ми кажи как баща ти те посъветва да свидетелстваш.
– Баща ми каза, че адвоката ще се опита да ме обърка. Но ако аз говоря само истината, то всеки път ше казвам едно и също.
Това е най-добрият съвет за всички нас.
Човек, който казва винаги истината, се ползва с всеобщо доверие. Дори враговете му го уважават за това му качество.
Истината на дело е правосъдие, справедливост, честност, неподкупност, добросъвестност, почтеност….
Най-доброто доказателство, че дадено нещо е истина е влиянието, която има над сърцата ни. Тя ни дава радост, покорява и ни помага.
В живота не доминира хаоса, а удивителен и строг ред, основан на истината, която рано или късно въздейства.
Лъжата не само унижава лъжеца, но и го унищожава.
Не се лъжете един друг, а говорете истината, така ще се предпазите от лукавството и лицемерието.

Християнството не е само обичаи и традиции. То ни дава и по-ясна представа за нещата около нас. Много е важно, християнството да се възприема от хората, особено от политиците, не като нещо архаично, а като основа върху, която да изграждаме живота и дейността си.
Една от опасностите на съвременната цивилизация е възприемането на християнските ценности като нещо, което е имало място само в миналото.
Религиозната мотивация се задушава от новите „ценности“ на века, които не са свързани с християнските традиции.
Прогласява се една фалшива „свобода“ на личността. Разбирането за добро и зло е размито. Така обществото по-лесно се манипулира чрез информацията по медиите и финансовата зависимост.
Връзката с църквата и християнството се реализира на дело, като се защитават нравствените ценности в обществото.