Светът въпреки, че мрази Христовия народ, в обреченото си състояние може да бъде облагодетелстван само чрез него. Те са солата на земята. Предпазват обществото и културата от пълно разложение и света от възможността да стане по-лош от това, което е в момента.

Те са дадени от Бога, за да не могат останалите да се удавят в бълвоча и мръсотията, за които толкова много копнеят.

Не че християните знаят всички отговори, но горко на света ако Божия народ, каквито и недостатъци да има, не е в света.

Спърджън знаел това. Един ден някакъв агностик започнал да спори с него, като поставил под съмнение християнската му вяра.

Тогава Спърджън посочил неуспехите на нехристиянските организации да развият каквато и да е програма, за подпомагане на всички нуждаещи се. Като съпоставка той посочил много начинания в обществото, предприети поради евангелската вяра.

Разговорът завършил като перифразирал предизвикателството на Илия към пророците на Ваал:

– Бог, Който откликва на нуждаещите се в сиропиталищата, Нека Той е Бог.

И това сложило край на спора.

Веднъж един човек се присламчи към нашата компания. Той дълго слуша дискусиите ни и накрая попита:

– Къде е Бог и защо не възпира злото? Защо ни е оставил само една Книга, а не дойде лично да оправи нещата?

В компанията бяхме няколко души, почти на една и съща възраст. Всеки от нас се замисли, но се обади Пепи:

– Представи си, че стане това. Бог идва. Измита всички негодници и взима властта. Когато стане това Той ще каже: „Аз ще ви пазя от бедствия и болести. Ще давам дъжд, когато и колкото трябва, така че да имате добра реколта. Всеки ще получава това от, което се нуждае и няма да има крадци. Но в замяна на това ще искам да не лъжете, да не развратничите, да не пиете, да не говорите празни приказки, а да се трудите честно и почтено. Искам да ходите на църква, да затворите кръчмите, да бъдете добър пример за децата и да бъдете справедливи.“

След като си пое дълбоко дъх и разроши буйната си коса с ръка продължи:

– Мислиш ли, че някой ще се съгласи? Няма ли на човек да му домъчнее за виното, за лъжата, за клюката и сластолюбието? Няма ли да му се стори живота скучен и да поиска пак „свободата“ си?

Всички замълчахме. Всеки потъна в мислите си, опитвайки по свой начин да осмисли чутото.

Очевидно борбата на човека с греха е тежка. Много по-лесно е да вършиш лошото, отколкото доброто.

Но Бог бди над нас и ни помага, когато Го призовем.

Който върши зло и не се отвърне от него, ще получи възмездие, а който върши добро, няма да остане без награда.

Момиченце и момченце се сгушиха в скута на баща си и го помолиха:
– Разкажи ни нещо!
– За какво да ви разкажа? – попита бащата.
– За едно момче……, – предложи неуверено малчугана.
И бащата започна…..
Това се случило преди двадесет години. Андрей бил син на една вдовица. Той много рано приел Исус Христос за свой Господ и Спасител. Когато Андрей пораснал поискал да стане моряк в търговския флот. При раздялата с майка си, тя му казала:
– Андрей, говори винаги и навсякъде за своя Спасител и Му остани верен до края.
Първата вечер той застанал на кораба на колене за молитва. Другите моряци му се присмели. Един от тях взел каната с вода и я излял върху Андрей.  Но той продължил да се моли. Младият моряк Сергей се отнасял спрямо Андрей още по-лошо от другите.
Веднъж корабът попаднал в силна буря. Капитанът заповядал на Сергей да се изкачи на мачтата и здраво да закрепи платното. Сергей погледнал нагоре и се уплашил. Андрей се приближил при капитана и казал:
– Разрешете ми да направя това, вместо Сергей.
Капитанът погледнал Андрей и казал:
– Млади човече, ти си само от три месеца на борда и не можеш да си представиш каква опасност крие изпълнението на тази задача.
Но Андрей настоял и капитана му разрешил да извърши тази работа. Андрей бързо направил необходимото.
Тогава Сергей дошъл до него и казал:
– Андрей, въпреки че си богобоязлив, не си такъв страхливец като мен. Защо ме замести, аз съм ти приинявал толкова много зло?
Тук бащата свършил разказа си и каза:
– Познайте, за кого ви разказах?
– Мисля, – каза плахо момиченцето, – че ти ни разказа за чичо Андрей. А кой е този Сергей?
Децата повдигнаха рамене и казаха:
– Не знаем.
– Това бях аз, деца. Но Спасителят на Андрей стана и мой Спасител. И ние станахме добри приятели. А сега сме братя в Христа. Станахме близки чрез кръвта на Христос.

Някои скептици казват: „Какво толкова се е случило? Просто съвпадение. Влязъл човек в храма и станало чудо, оздравял.“
Но дали това е така? Нека да видим какво казва науката за това.
Учените са доказали, че по време на молитва човешкия мозък работи по определен начин. Това състояние може да се сравни с това състояние на бебето, когато то е просто щастливо, без да знае защо. Просто детето се чувства близо любящи си родители, чувства, че те го защитават и се грижат за него. Това е щастие „без причина“ и спокойствие.
В такова състояние се намира човек, когато се моли на Бога. Изследователи са открили, че искрените молитви преминаващи през терзания и болка, нормализират кръвното налягане и стреса напуска човека. За това вярващите хора живеят повече и по леко понасят трудностите и мъките. Усещането за щастие, покой и защитеност прониква в душата и изцелява тялото им.
Канадски невролози и невропатолози са потвърдили, че хора, които знаят как да се молят усърдно, практически не изпитват нервни разстройства и сривове. Те се тревожи по-малко за големи и малки неуспехи в живота, по-малко се разочароват, не се огорчават и се чувстват защитени.
Въпреки това, не всяка молитва е ефективна. И вярващите са наясно с това.
Молитва чута от Бога е тази, която ни позволява да се издигнем над суетата, обидите и да видим всичко наоколо от горе, да разбираме, че освен земния свят има и небесен. Има преходност и вечност.
В такива молитви е изненадващо, че изчезват или намаляват ритмите в кората на главния мозък. Достига се чувство на мир и просветление. Най-дълбокото потапяне в молитва води до забележимо подреждане на биоритмите.

Веднъж, в един от градовете на Съветския съюз, било обявено, че театърът ще представи богохулен фарс “ Христос в куртка“. На премиерата били поканени, комсомолци, студенти,…. залата била препълнена.
Главната роля изпълнявал актьор, който често бил в близкия кръг около Хрушчов. Той бил истински марксист и съзнателен атеист.
На сцената бил издигнат „църковен трон“, с кръст направен от бутилки за бира и водка. Пред него били разхвърляни пепелници и счупени бутилки от алкохол.
Пред престола се мотаели „свещеници“, чието служение трябвало да бъде придружено от пиянски викове и не съвсем целомъдрени движения. Около „престола“ били разположени маси от механата, където възрастни монаси играели карти и пиели водка.
На сцената излязъл актьор изобразяващ Христос. Той бил облечен в хитон и наметнат с плащ. В ръцете си държал голямо Евангелие, от където трябвало да прочете първите два стиха на Блаженствата. След това трябвало да хвърли книгата на пода, да съблече хитона и да кресне:
– Дайте ми куртката.
Но тогава се случило нещо неочаквано.
Актьирът прочел с достойнство първите два стиха и без да прекъсва, продължил нататък, докато стигнал края на главата. Отдавна бил пропуснат моментът, когато трябвало да захвърли хитона и Евангелието и да поиска куртка и шапка. Суфльорът отчаяно му давал знаци. Зрителите в залата замрели, чувствайки, че нещо не е както трябва.
Но актьорът продължил да чете. Той прочел всички блаженства, след това за прелюбодействието, за клетвата, за непротивенето на злото и спрял, когато прочел и последния стих на 5 глава от Евангелието на Матей.
След това актьорът извикал високо:
– Приеми ме, Господи, когато дойда в Твоето Царство.
И слязъл от сцената облечен в хитона и с Евангелието в ръка…..
„Не се лъжете. Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това и ще пожъне.“