Светият Дух прави множеството едно Тяло в Христа. Слизането на Духа на Петдесятница обръща следствието от Вавилонската кула. Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици ги призова към единство.
Духът носи единство като ни помага да говорим „в един глас“. В първата християнска общност в Йерусалим непосредствено след Петдясятница „всичко им беше общо”, „а множеството повярвали имаха едно сърце и една душа”. Такъв трябва да бъде отличителният белег на петдесятната общност на Христовата църква във всички времена.
Светият Дух ни прави едно цяло, в което всеки от нас е различен. На Петдесятница многото езици не се премахнаха, но това не е причина за разделение, защото всеки говори на собствения си език както преди, но по силата на Духа разбира другия.
Животът в Духа притежава неизчерпаемо многообразие.

Тъй Господ чрез Духа Си преобразява живота на човека, изпълва го с нов смисъл, дава на човешката немощ способността да яви Божията сила. „Силата Ми в немощ се проявява“ – казва апостол Павел.
Според евангелските мерки ние сме немощни, не отговаряме на онзи нравствен и духовен идеал, който ни е начертал Господ в Евангелието. По човешки не сме в състояние да изпълним Божиите заповеди, но с помощта на Светия Дух това става възможно за нас. Той идва при нас и ни преобразява, дава ни сили, от слаби и немощни хора ни превръща в вестители на Христовото благовестие.
Знаем, че Светият Дух, Който е навсякъде, Който изпълва всичко, може да ни възкреси за нов живот и нашата мъртва душа, да запали любов и да стопли нашето студено сърце. Той ни превръща в носители на Словото Божие, вестители на Благата Вест.

В неделя на 8 юни във Ватикана, по покана на римския папа Франциск, ще бъдат президента на Израел Шимон Перес и председателя на палестинската администрация Махмуд Абас.
Както се съобщава от пресслужбата на Светия престол, папата и неговите гости ще отправят „молитва за мир.“
Идеята за тази символична церемония бе изразена от главата на Римокатолическата църква по време на неотдавнашното ѝ посещение във Витлеем и Ерусалим.
Хиляди хора идват в Йерусалим, за да се помолят, на различни езици искайки едно. Този град живее с молитва. В него няма място, където да не се молят. Той целият е изпълнен с молитва.
Молитвите са различни…. „Молитвата за Йерусалим“ е съкровена молитва не на един човек и на много. Човек произнася молитва към Всевишния в своята слабост и обърканост. Молитва за края. Молитва за помощ. Молитва за близки. Молитва за себе си ……Така е устроен света, че всеки човек, на един или друг етап в живота си, изведнъж се оказва в задънена улица  и моли за помощ. Всички минават през това …….

Какво ви тревожи и не ви дава спокойствие? Навярно ще кажете: „Нищо“.
Но всеки от нас има нещо, което го тревожи, не му дава мира. Обикновено това са мислите за настоящето и най-вече за миналото, в което се осъждаме и не можем да си простим.
Единственото, от което трябва да се боим е Бог. Нужно е да осъзнаем Неговото присъствие.
Майката винаги присъства в съзнанието на детето си, дори и когато то не мисли специално за нея. Така трябва и ние да живеем, да се движим и да съществуваме в Бога.
Ако Бог е винаги с нас навсякъде, в нас не може да проникне нищо, нито безпокойство, нито мъка, нито вълнения…. Осъзнавайки това разбираме, защо Нащият Баща толкова сериозно говори за греха на безпокойството и опасенията.
Как може да не Му се доверяваме, когато Той ни е оградил отвсякъде? Ако Бог е навсякъде с нас, ние имаме надеждна броня срещу всички атаки на врага.
В скръб, в недоразумение, при клевета, във всяко подобно нещо, ако нашият живот е скрит с Христос в Бога, Той ще ни пази. Ние сами се лишаваме от това чудно откровение, а трябва непрестанно да общуваме с Бога.
„Бог е нам прибежище“  и нищо не може да проникне през тези стени, ако ние сами не позволим това.

Мериам Ибрахим по-рано е била осъдена от суданския съд на смърт за това, че е приела християнството и се е омъжила за християнин. Тя е родила дете зад стените на женския федерален затвор в Северен Хартум.
Съдът е признал 27-годишната Мериам за виновна в това, че тя, която е родена в мюсюлманско семейство, е приела християнството. Жената е заявила, че няма да се преструва на мюсюлманка, за да избегне смъртното наказание.
Според решенито на съда, Мериам трябвало да получи 100 удара и да бъде обесена. Присъдата била отложена поради нейната бременост.
Съпругът на Мериам Даниел Вани е пристигнал в Судан от САЩ, за да спаси жена си. Той сам признава, че ще му бъде много трудно да убеди властите в Судан да помилват жена му.