Думата „състрадание“ означава “ да страдаш заедно с някого“. Тази дума е най-подходящ, за да опише Божията любов към нас.
Човешката раса е обречен да страда. Tелевизията ни показва картината на човешкото нещастие по цялата земя. Но погледнете наоколо, вие сте заобиколени от хора, които също страдат. Може би те страдат от самота, страх, отхвърляне, слабост, депресия, бедността, дискриминацията, наркотици и хиляди други проблеми.
Но Бог е милостив. Той страда заедно с нас. Бог знае всички наши скърби и желание да ни помогне. Кулминацията на Божественото състрадание в човешката история е на Кръста, защото на него Христос пострада за нас, за да ни избави от наказанието.
Бог ни призовава да се смилим над нашите ближни. Да им съчувстваме и състрадаваме заедно с тях, като по този начин да им свидетелствуваме за Този, Който пострада за тях.

Вашето духовно пътуване може да бъде изненадващо, а за други не.
Това пътуване е дълъго. Твърде много хора започват добре, но спират преди края. Бог иска да изминем разстоянието.
Предстои ви маратон, но вие не може да тичате с щанга в ръцете си. Често хората се отказват от вярата си и спират пътуването си рано, защото всичко, което носят ги изморява, похабява и износва.
Един лайнер може да бъде доста по-бърз в средата на водата, но ако добавите сто спасителни лодки зад него, ще се забави. Ако включите батерия към един консуматор, тя ще държи дълго, но включете я в 15 и тя ще се изразходи много по-бързо. Включете я в 100, тогава заряда ѝ ще намалее още по-бързо.
Това е, което често се случва с нас в живота, когато се опитваме да направим твърде много неща. Понякога правенето на добро ни пречи да направим най-доброто.
Тежести не са лоши, те не си грешени, но са просто ненужни. Това може да бъде работа, някаква връзка или хоби. Това е нещо, което ви забавя и не можете да направите по най-добрия начин това, което Бог иска от живота ви. Оставете нещата, които ви спъват и се насочете към главното.

Една жена, която била мисионерка в Китай, паднал в японски плен по време на Вротата световна война. Тя успяла да скрие забраненото за четене Евангелие от Йоана. Преди сън го отваряла и научавала наизуст по един пасаж от него.
Когато затворниците били освободени, повечето от тях едва си движели краката, но мисионерката изглеждала бодра.
Някой казал:
– Навярно там са ѝ промили мозъка.
Кореспондент на списание „Life“ взел интервю от нея, след което казал:
– Да тя наистина има промит мозък. И това е направил Бог.
Не само четете Словото, но и Го учете наизуст. Навярно в началото ще ви бъде трудно, но повтаряйте постояно стих по стих и ще видите как Словото постепено ще пусне корени в сърцето ви. Когато в живота ви има трудности, тези стихове ще се появят от паметта ви и ще укрепне вашата надежда.
Пазете в сърцето си Божието слово. То е пригодно, нужно, важно и полезно за всеки случай.

Както ти трябва физическа храна, за да имаш физическа сила, така се нуждаеш от духовна храна, за да придобиеш духовна сила. Библията описва себе си като духовна храна – вода, мляко, хляб, месо в нашия духовен живот. Това е всичко, от което се нуждаете за препитание.
Ако сте строителен предприемач, вие няма наемете човек, който не е ял нищо от две седмици. Ако бяхте командир в армията, не ще изпратите човек в битка, който не е ял от един месец. Така ли е? Ние трябва да се храним, за да имаме сили да изпълни задачите, които стоят пред нас.
Вие няма да имате много успехи в спечелването на духовните битки, с които се сблъсквате, ако сте гладни до смърт. Ето защо трябва да се храним от Словото на Бога.
За разлика от яденето на физическа храна, всеки път, когато се хранят с Божието Слово, аз ставам дори по-гладна. Колкото повече се опитвам да разбера колко е добър Господ, толкова повече искам да чета и изследвам Библията.
Нека да оставим Библията да се настани в живота ни по един богат, дълбок, и животворна начин.
И как ще се храните с Божието Слово и ще позволите това да се случи?
Приемете словото с ушите си. Поемане ангажимент за себе си, да отидете на църква и да слушат Божието Слово там.
Четете Словото. Ако Библия е само в дома ви на лавицата, това няма да благослови живота ви. Трябва да имате Библията в сърцето си.
При изучаване на Словото на Бога, дръжте химикал в ръката си. Напишете това, което Бог ви учи. Говорете с други вярващи в малка група за това, което сте открили.
Разсъждавайте върху Словото. Помнете Го и Го пазете в сърцето си.  Ангажирайте с Божието Слово паметта си.

Ние сме уморени от всичко, което ни тормози и заплашва в този свят.
Ядосани сме, но не знаем на кого. Страхуваме се, но не знаем от какво. Искаме да отвърнем на удъра, но не знаем как.
Нека поне за момент да помислим за нашия гняв.
Гневът е непредсказуем. Той започва от малките неща, разочарование или нещо, което ни досажда. Някой ви е заел мястото на паркинга. Сервитьорът е много бавен, а ние бързаме. Яденето е нагорено, водата капе в тоалетната…..
Така се натрупват безобидни на пръв поглед качици гняв, но скоро се получава пълна кофа с ярост. Отмъщение, горчивина, неконтролируема омраза. Вече не се доверяваме на никой, озъбваме се на всеки, който е около нас. Заредени със страх, с опънати нерви сме готови във всеки момент да избухнем като буре с барут.
Може ли да се живее така? До какво добро е довела омразата? Каква надежда се ражда от гнева? Какви проблеми са решени чрез отмъщение?
Тогава как да победим гнева? Погледнете Исус, когато искаха да го убият Той каза: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят“.
Ние не знаем как се лекува тялото или как да получим нови приятели. Не може да устоим на поредното предизвикателство.
Необузданият гняв няма да направим нашия свят по-добро място, но иакреното съчувствие и разбиране може. Ако разберем своето предназначение в този света, ние можем да помогнем на другите. И тогава нашите действия нама да се ръководят от гняв, а от състрадание и загриженост. Ще гледаме на света не намръщено, а ще протегнем ръка за помощ. Много хора се спъват в тъмнината, за това трябва да запалим свещ, за да намерят истинския път.
Резултатите не са толкова бързи, като куршумите на „неуморните отмъстители“, но със сигурност са по-съзидателни.