Ледената бариера на Антарктида се намира между земите Мари Бърд и Виктория. Била е открита от експедиция на Джеймс Кларк Рос през януари 1841 г.

Тя се нарича бариера на леда, защото не е дала на изследователските кораби да плават по-нататък в южна посока.

Ледникът на Рос се захранва от ледниците, които минават през Трансантарктическите планини и земята Мари Бърд. Той има триъгълна форма. Прекъсва на север в стръмна стена, която се простира на 600 км  височина и  се подава 50 метра над водната повърхност.

Ледената бариера се издига и спуска под влияние на приливите и отливите.

Под действието на силните вълни се откъсват парчета лед, които се превръщат в айсберги.

За да се измъкне човек от плаващи пясъци, е необходимо да приложи титанични усилия.

Силата необходима, за да се освободи крак от плаващ пясък със скорост 1см/с е равна на силата, с която се вдига малък автомобил.

Поради високата плътност на плаващите пясъци, човек или животно, не могат напълно да потънат в тях. Те са безопасни сами по себе си, но значително ограничават възможността за предвижване.

Човек затънал в тях става уязвим и към други опасности: прилив, слънчево облъчване или обикновено обезводняване на организма.

При попадане в плаващи пясъци, както и в блато, е нужно  човек да легне по гръб и широко да разпери ръцете си.

Идеята е била в това, да се изобразят животни от отпадъците на различни производства.

Поредицата от необичайни произведения на Артур Бордало има за цел, да привлече вниманието към проблемите на отпадъчни продукти и материали, които не се използват повторно.

Те замърсяват и негативно въздействат върху планетата.

Изобразените животни са направени от материали, които отдавна не се използват в производството или в ежедневието.

Творбите на Бордало са изработени от повредени брони, изгорели кофи за боклук, гуми и други части, които могат да бъдат рециклирани.

Някои от детайлите художникът е получил от компании, които се занимават с рециклиране на материали.

Това е най-рядко срещаният елемент на планетата. Общото му съдържание в земната кора не надвишава един грам.

Астатият се получава само изкуствено. Изотопите му се получават от облъчване с α-частици на метален бисмут или торий.

Този елемент  може да се нарече „алабама“; „хелвеций“, в чест на Швейцария, а също и лептин, което на гръцки означава „колеблив“.

Астатият е вещество с тъмно син цвят. Всичките му изотопи са радиоактивни.

Астатий-211 се използва в ядрената медицина, заради краткото му време на разпадане.

В древни времена, този паразит на пустинята е бил един от не многото източници на храна за индианците на Дивия Запад.

А днес, това е необичайно растение, паразит със забавна външност.

Фолисма сонора – Pholisma sonorae е смятано за едно от най-странните полски растения в Северна Америка.

Нейната закръглена форма като „гъба“ се оформя от пясъка, а кореновата система отива дълбоко под земята, като достига дължина над два метра.

Растението не може да съществува без наличието на друг източник на „енергия“. Паразитирайки, Фолисма сонора постепенно поглъща растението и значително надвишава неговия размер.

Този паразит изглежда забавен по време на цъфтежа. На неговата яйцевидна повърхност се появяват малки виолетови цветчета с люляков отенък.

Основното местообитание на този паразит са пустинните местности в Северна Америка.