Хотел „Jules Undersea Lodge 4 *“ е върха на таланта на инженерната мисъл. Той е позволил да се реализират съкровените мечти и желания на някои хора.
Ако сте неудържимо привлечени от мистерията на морските дълбини, жителите на водните обекти, както и подводни пейзажи, то този хотел е именно за вас.
Големите прозорци позволяват да се почустваш в непосредствена близост до дълбините на морето и неговите обитатели, оставайки в пълна безопасност в комфортната стая. Тя съдържа всичко необходимо за съвременния човек.
Хотел «Jules Undersea Lodge 4 *“ е въплъщение на дара и далновидността на най-големия в научната фантастика писател Жул Верн. Създателите на хотела се надяват, че ако писателя бе жив би харесал хотела.
Обиколка на хотела «Jules Undersea Lodge 4 *“ се предоставя само на големите туроператори.

Група учени са създали висококачествено биогориво от утайката, която остава след направата на кафето.
Биодизелът, направен на базата на утайка, имат по-дълъг срок на съхранение от другите видове, защото в кафето има голямо количество антиокислители.
Друго предимство е, че на този етап от отработеното гориво могат да се направят брикети за печки и камини и така се получава безотпадна технология.
Пресметнато е, че само Starbucks изхвърля от заведенията си в Съединените щати 96 000 тона утайка от кафе, от която могат да се получат 40 000 литра биогориво и 80 това брикети.
При цена от 3 цента за литър гориво и 225 долара за тон, с брикети може да се реализира печалба от 8 милиона.
От отдела за изследване на химическите материали към университета на Невада предполагат, че биодизелът от утайка на кафе ще отговаря на всички изисквания за подобен вид горива.

Преди много години на Рила живеели мъж и жена великани. Те се обичали много и боготворили красотата на своя дом. Украсявали го с дребни тревички и цветя, почиствали до блясък заострените скали и се радвали на живота си. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев и уютен, че очаровал всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички.

Един ден зли сили преминали оттам. Ядосали се, че съществува такова красиво място, завидели и решили да унищожат всичко. Започнали да изпращат черни облаци и опустошителни ветрове. Земетресения  тресели земята.

Мъжът великан бил готов на всичко, за да опази земята си и своята съпруга. Защитавал яростно всяка тревичка, поточе и цветенце. Бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили, но за жалост тяхната злоба и жестокост нараствали още повече.

В една тежка битка великан паднал убит. Доволни от постигнатото, злите стихии си тръгнали, оставяйки след себе си много руини и съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите й бликали непрестанно и се стичали по хребетите право в долчинките. Течели и се събирали в тях…

Образували се бистри езера, чистотата, на които поразявала всеки. Към мъката на младата жена били съпричастни всички живи твари, слънцето и земята. Затова до ден днешен там слънцето грее ярко, а планината не спира да плаче.

Не се знае къде е скърбящата жена, но казват, че броди тъжна по тези места, неспособна да се радва на нищо. Тя често закрива слънцето с гъсти мъгли. Покрива тялото на обичния си съпруг с бяло покривало. То е там и може да се види от много места в планината. Кръстили са го „спящият великан“, защото са вярвали, че един ден той ще се събуди отново.

Ако погледнем от много високо вероятно ще видим жената, полегнала на една страна с отворени очи, едното от които е езерото „Окото“.

В Бразилия са намерили уникален бял делфин.

Делфини-албиноси са рядко срещани в природата. Те са забавни и симпатични, но имат много малко шансове за оцеляване.

Бразилските морски биолози са открили уникалния вид във водите край Бразилия, въпреки че такива делфини се срещат край бреговете на Южна Африка.

Делфина е засечен съвсем случайно. Такива животни обикновено са срамежливи и рядко изскачат от водата, за разлика от своите сиви събратя.

След като делфина е забелязан, имало съмнения дали това е делфин, поради необикновения му цвят.

Изследователите твърдят, че малкия делфин е плувал близо до възрастен, вероятно това е била майка му. Обикновено бебетата делфини оставят с майките си 6 месеца, след това престават да сучат и стават независими.

Делфините-албиноси дължат необичайната си окраска на липса на меланин. Такива животни трудно оцеляват, защото ги изяждат хищници или ги улавят бракониери в мрежата си. Освен това те имат слаба имунна система и често са подложени на различни заболявания. Замърсяването на водите от промишлени отпадъци, също води до бързото им унищожаване.

Всичко започнало много романтично. На мравоядът Ернесто от Парка на дивата природа в Марвел била представена бъдещата му съпруга Ерика, специално докарана от Германия.
За да се установят добри отношения между животните се изисквало време. И служителите на Парка търпеливо зачакали, кога двамата партньори ще се заемат с основната си цел, създаване на потомство. Въпреки всички усилия между Ернесто и Ерика дори нямало намек за привързаност. По-скоро между тях се наблюдавал гняв и агресия един срещу друг.
След осемнадесет месеца се изяснило, че Ерика не е самка, а самец. Всички в парка били озадачени, но техните чувства не могат да се сравнят с тези, които изпитвал клетия Ернесто, когото опитвали да кръстосат с еднополов индивид. Той бил единственият, който знаел, че Ерика е Ерик.
Този забавен инцидент се дължи на факта, че половите органи при мравоядите са много добре скрити в гънките на тялото. Даже специалисти се затрудняват да определят кой стои пред тях той или тя. Своята грешка ветиринарите от Парка установили след като приспали „самката“ и я изследвали под микроскоп.
Въпреки това тази история се оказала със щастлив край за Ернесто. В една от датските зоологически градини му намерили приятелка на име Инти, с която той прекарвал времето си приятно.
Факта, че Инти е женска са забележителните малки, на които тя е майка.