Ярък пример за това как промишленото усвояване може да не изроди Земята, а обратно, по свой начин да я облагороди и доукраси.
През 20 век на югоизток Подмосковието представлява огромен Лопатимски рудник, където са добивали фосфати.
Сега на това място километровата кариера е запълнена от чиста прозрачна вода, а върху изхвърлените отпадъци от мината е израснала борова гора.
Природата е надделяла и се е установила с нова и неповторима красота.

Независимо че скейтбордът е по-скоро спортно оборудване, отколкото средство за транспорт, можем да го използваме като такова. Особено, ако това устройство е снабден с 400-ватов електро двигател. Това решение е било осъществено на моторизиран скейтборд ZBoard.

Разлика от други подобни продукти е системата за контрол. Скейтборд ZBoard е лишен от пулт, вместо това той има сензори отчитащи налягането, вградени в самата дъска.

Чрез преместването на тежестта на задния или предния крак, скейтбордистът може да ускори или забави ZBoard.

Новият скейтборд може да се ускори до 27 км/ч и да измине 24 км за едно зареждане на батериите.

Грижата за потомството е свойствена за различни животни. Тя се изразява в сложни и причудливи форми, но се отнася предимно за собственото поколение. Нито едно животно не се безпокои за чуждите деца. Защо да изразходва усилия, за да се запазят чужди гени, предаващи се в следващото поколение?

Има някои птици, кото се грижат за чуждите птиченца, но те обикновено се оказват родственици. Когато са още млади или нямат възможност да си завъдят свои, те се грижат за по-малките си братя и сестри. Това се случва само при 3% от птиците.

Изглежда тук няма да минем без изключение. Зоолози от университет в Макмастър, са съобщили за невероятно животинско поведение на птицата султан, която се грижела и за тези, които не са нейни роднини.

Тези птици живеят на групи и във всяка от тях има по 8 броя. Птицата султан е полигамна. Всеки самец се събира само с една самка. Самките, когато дойде време да снасят, полагат яйцата си в едно гнездо и ги топлят като се редуват. При това те не се безпокоят за наличие на чужди яйца и не се стараят да ги изхвърлат.

При по-голяма плодовитост, самката отделя 6 яйца, когато в колективното гнездо има не повече от 10 яйца. Така или иначе в общото гнездо се появяват повече птиченца, които често се биели, но индивидуалната победа в случая е минимална. Възможно ли е самките да не отделят чуждите яйца, опасявайки си, че другите ще им отмъстят?

Зоолозите са се опитвали да се премахнат яйца от няколко гнезда на една от женските. Някои гнезда заради това напълно опустели. Птиците престанали да се грижат за гнездото и си отивали, но в повечето случаи нищо не се променяло. Родителите продължавали да се грижат за поколението, без да проявяват един към друг агресия.

Учените предполагат, че султан е толкова толерантна заради самците. Последните имат голям принос за отглеждане на потомството, докато са още яйца, особено през нощите. Ако самеца престане да се грижи за гнездото, малките са обречени на гибел.

Да допуснем, че ревнива самка унищожи яйцата на съперницата си. Тогава самецът напуска гнездото и започва всичко от начало с надежда, че ще намери по-отстъпчиви „дами“, които с обединени усилия ще създадат повече пиленца.

Така или иначе, султанът все още остават единственото изключение, което позволява загриженост за съвършено чуждо потомство.

Тази симпатична рибка-зебра е опасен хищник, населяващ крайбрежните води на  Индийския и Тихия океан.

През 80-те години тя попада в Атлантически океан и кораловите  рифове я привличат. Неочаквано за еколозите прекалено голямата се е оказала ловна ефективност на рибата.

За кратко време този красавица е унищожила 90% от малките обитатели на рифовите, надминавайки хищниците по тези места. За сега това е най-голямото нарушение на екологическо равновесие в Атлантически океан.

В продължение на няколко години биолозите са  търсили начин да разгадаят способността за такъв улов при тези създания. И изглежда са се справили.

Този род риби ловят малки риби, с дължина равняваща се 2/3 от собствената им дължина. Когато доплуват до своят бъдещ обяд, те впръскват малка струя вода по посока на жертвата, а преди да се хвърлят отгоре ѝ „плюят“ върху напълно дезорентираната риба.

Проучванията са показали, че при вибрация рибите стават беззащитни пред враговете си. Тези особености няма нито един местен хищник, за това не е чудно как „красивите“ рибки са завзели рифовете. Жертвите им трудно се адаптират към подобни изненади.

Зоолозите за първи път са открили наличие на силни социални връзки при акулите. Въпреки, че са известни със свирепостта си, тези животни могат да образуват устойчиви социални групи.
Представата ни за акулите е хищници, които живеят сами. Както всички знаем, тези страшилища се обединяват само около предстоящ бърз улов.
Изследователите са описали четири вида групи, живеещи на едно място. При това животните са предпочели да бъдат със своите „приятели“, а не с някой от друг пол, възраст или размер. Всяка група се е състояла от 4-5 животни с различен пол. Учените предполагат, че такова обединение помага на акулите да защитят територията си и да се предпазат от агресията на събратята си.
Получени са данни, че акулите ловуват заедно, като всеки знае къде се намира жертвата и какво трябва да направи по време на самия лов. В групата се събира информация за това, което става наоколо, поведението на останалите, за да може лесно да се реагират срещи всеки натрапник.
Големината на мозъкът при акулите е равен на този при млекопитаещите, така че има достатъчно нервни ресурси, за да се формира социалното поведение на акулите.
Учените предполагат, че и при други видове могат да се наблюдават стабилни социални отношения.