Преди няколко години забелязали, че западно африканските мравки един
път в годината се покатерват на високите дървета. И с такава сила
захапват с челюстите си ствола на дървото, че след това умират, без да
могат да се освободят.
Едва по-късно била изяснена причината за такова масово самоубийство.
Оказало се, че малки летящи спори на гъбички попадат в устата на
мравките. Намиращи се в главата на мравките, спорите изпращат в мозъка
химически вещества. След това мравката започва да се изкачи по
най-близкото дърво, и забива челюстите си в неговата кора. Малко след
това събуждайки се сякаш от кошмар, мравка се опитва да избяга, но в
крайна сметка, изтощена умира.
След две седмици от главата на насекомото израстват гъбички. На
дърветата растящи в Камерун могат да се видят хиляди гъбички, които
растат върху телата на малките мравки.

Необичайни са способностите на различни популации от гъбички, които наброяват около 160 хиляди вида.
Например, на разрушената стена на ядрения реактор от взривилата се Чернобилска атомна електроцентрала бил открит нов щам от гъбички, които се хранят с радиоактивното излъчване, очиствайки въздуха около себе си. Те били открити от робот, оборудван с дозиметрични устройства и видеокамера, който бил изпратен да провери състоянието на ядрените съоръжения. Днес тези гъбички се изпитват във Фукушима, с цел да се обеззаразени територията след експлозията на ядрения реактор.
Скоро двама студенти биолози са открили в околностите на Амазонка нов щам на гъбички, способни да разлагат пластмаса. Това станало, когато безследно изчезнала пластмасовата чашка на единия от тях.
До сега науката не е могла да създаде технология, която толкова бързо да може да разлага пластмаса. А това е сериозен проблем на цялата планета. В океаните са натрупани многокилометрови острови от пластмасови бутилки, чашки, съдове за еднократна употреба и всякакъв такъв боклук, който пътниците от корабите и жителите на крайбрежните селища безразсъдно изхвърлят в морето. Този вид гъбички дават надежда за решаването на въпроса с отпадъците.
Други са намерили гъбички, които спомагат за лекуването на ракови заболявания. Те избирателно унищожавали само раковите клетки. Интересно от къде знаят и как разпознават клетките действащи пагубно върху човешкия организъм?
За сега не знаем и не разбираме тези феномени, които действат в наша полза, но трябва да ги използваме.

Службата по охрана на дивата природа в щата Колорадо, трябвало да свали от дърво кафява мечка. Тя дошла в град Боулдер след зимния си сън да търси храна.
На всички уговорки да слезе от дървото мечката отговорила с „решително“ мълчание. Така че, на природозащитниците са наложило да използват стрели със сънотворно.
Възрастния самец, тежащ 100 кг, получил две стрели и след няколко минути грациозно се приземил върху мека подложка, където окончателно заспал.
След това бил преместен в клетка и го закарали обратно в гората.

Във Великобритания сив папагал не само може да говори, но и знае два езика – английски и урду.
Птицата поразява със своите езикови способности не само собственика си, но и световната обществеността. Удивително е как един папагал може да говори с британците и жители на Индия и Пакистан.
Пернатия майстор на име Миту умее да поздравява по мюсюлмански: „Селям Алекум“ и „Бисмилах“. Двегодишния папагал говори на английски и урду, а още лае като куче и имитира звуците издавани от хладилника.
Сивият папагал е един от най-интелигентните. Умствените му способности са еквивалентни на четиригодишно дете. Този тип папагал е от Африка и става един от най-любимите питомци по целия свят.

Глухарчето е многогодишно тревисто растение с ярки  жълти цветове. То принадлежи към салатните растение. В някои страни се отглежда като зеленчук.
Няма зеленчуци, които могат да се сравняват с глухарчето по съдържание на солите на желязото, фосфора и калция. В корените на глухарчето има много инулин, захари, белтъчини, около 10% горчивото вещество тарксацин, има и спирт, органични киселини и микроелементи. В корените през ранна пролет преобладава горчивия вкус, от средата на август до края на октомври – инулин, а само  през октомври – тарксацин и левулин.
В прашеца от глухарче се съдържа бор, манган, мед, никел, молибден и кобалт. В листата има до 50% аскорбинова киселина.
Народната медицина знае глухарчето като средство за възбуждане на апетита, леко слабително, помагащо при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Глухарчето стимулира отделянето на мляко при кърмещите, има тонизиращо въздействие върху тялото, подобрява кравоснабдяването, намалява холестерола в кръвта, има противоглистно действие, действа като успокоително и сънотворно.
Глухарчето може да прочисти токсините от организма, затова го препоръчват при различни кожни заболявания, включително при охлузвания и абсцеси.
Не е желателно да се събира глухарче в градовете и край пътищата, защото усвоява оловото от автомобилните газове.
За храна се използва всяка част на растението. Корените се изкопават рано на пролет преди цъфтежа или късно през есента, когато окапват листата. От младите листа се приготвят подправки към месни и рибни ястия, супи. От тях се правят и салати. Цветовете се мариноват и се поднасят с дивеч. От корените се приготвя заместител на кафето.
За да се премахне горчивината на листата, за 30 минути се потапят в посолена вода, а корените се варят в подсолена вода за 6-8 минути.