Известно е, че това растение се свива, когато го докоснеш, а след време отново възстановява предишния си вид.
Този механизъм се дължи на факта, че определена област върху стеблото на растението при външно дразнение отделя химични вещества, включително и калиеви йони. Те засягат клетките на листата, от които започва да се отича вода.
Вътрешното налягане в клетките пада вследствие, на което листата и цвета се свиват.
Този ефект може да се предава чрез веригата и към другите листа.

Според древната местна традиция, японска градина трябва да покаже криптиран символ на всичко  съществено. За изграждането ѝ са достатъчни пясък, растения и скали. Въздухът и водата запълват празнините в образуващия се пейзаж. Във водата, според мъдреците се отразява цялата красота на градината, а в тава отражение има скрит смисъл.
Използват се всички елементи на естествения ландшафт. Японските дизайнери все още създават многобройни екзотични японски градини, изпълнени с дълбок философски смисъл и омайна красота.
Архитектурата в тези градини прекрасно допълва естествената красота. Различни видове мостове, беседки, фенери, бамбукови огради и порти са заобиколени от камъни, които образуват определена загадка или символ. Някои от камъните са подредени във формата на животни. Такъв например, е символът във формата на костенурка, който обещава сигурност от външни атаки и вражеските набези на собствениците. Малките камъчета изобразяват морски или речни вълни.
Задължителен елемент на японската градина е Цуйубай. Така се нарича каменната чаша висока около половин метър, в която посетителите мият ръцете си преди чайната церемония. Обикновено градинската композиции е създадени от растения и цветя включени в японската традиция, което не я отделя от естествената, природната среда. Съставът на растителността в нея зависи изцяло от външните климатични условия. Това обяснява особеностите на японски градини в различни части на света.
Почвата в традиционната японска градина е смес от мъхове и лишеи, символизираща безкрайното течение на японски майсторство в градинарството. В съвременните японски градини се използват предимно морава трева и различни пълзящи храсти. Общото за всички тези места е малкият размер, компактно разпределение и нисък външен вид, позволяващ да се разгледат околните предмети.
За всеки японец японска градина е нещо като естествен храм, място за поклонение на твореца, който е създал цялата красота около нас.
Много чужденци са изпратени в земята на изгряващото слънце с една единствена цел, да проучат красотата на японската градина и след това да я повторят в страните си. Но дали са успели?

Той отиваше все по-далеч, търсейки приключения, които винаги го удивяваха. Много от дните бяха съвсем безцветни, други изобилствуваха от събития.
Неочакваното винаги е било отличителна черта на ловуването, както и негова неотменна прелест. Един ден той отиде далеч зад хребета, в съвсем друга посока, и мина през широката горска поляна, където лежеше поваленият ствол на огромната липа. Нейните размери го поразиха. Той отмина поляната и се упъти към езерото, което беше на около миля на запад, но след двадесетина минути изведнъж спря.
Погледът му падна върху огромно черно животно, покачило се на десетина сантиметра от земята на разклонения ствол на една ела. Мечка! Най-сетне! Ето го изпитанието на нервите, което беше очаквал през цялото лято.
Отдавна се чудеше как щеше да се държи при подобно изпитание! Стоеше като вкаменен. Дясната му ръка се плъзна в джоба, извади три-четири едри сачми, които носеше за спешни случаи, изсипа ги върху поставените вече в цевта дребни сачми и втикна тампонче, за да не се изръсят.
Мечката стоеше все така неподвижно и младежът не можеше да види главата й, но сега започна да я изучава внимателно. Не беше голяма, напротив малка, да, много малка, истинско меченце.
Меченце! Това означаваше, че наблизо се намира и майката. Той се озърна уплашено и като не видя никой, освен малкото мече, насочи пушката и стреля.
За негова най-голяма изненада животното тупна мъртво на земята. Оказа се, че не е мечка, а огромен таралеж. Заразглежда го с удивление и съжаление, защото нямаше никакво желание да убива подобно безобидно същество.
Откри върху странното му лице две-три дълбоки драскотини, които доказваха, че той не е бил единственият му неприятел.
Реши да си върви, но забеляза кръв по панталоните си, а след това откри, че лявата му ръка кърви. Беше се наранил сериозно от бодлите на животното, без сам да забележи как.

Учените са открили, че за запазване на 1115 вида застрашени птици на света ще са необходими 875000000-1230000000 долара годишно през следващото десетилетие. Ако се добавят и други животни цифрата достига 3,41-4,76 милиарда долара на година.
Следващата задача е да защитим 17% от земята в света. Оценка на тази цел трудно се провежда, но въз основа на информация за стойността на земята и управлението на земите, Бутчарт и колегите му са достигнали до 76,1 млрд. долара годишно.
Макар цифрите да се считат за неточни, правителствата все още могат да ги използват, за да планират как да се постигнат целите, за които са се договорили.
Енрике Перейра, организиращ екологични мероприятия в Университета на Лисабон Португалия, е уверен, че работата е от голям интерес, дори с някои съмнения в използването на данните, приложими към птиците, за да се изчисли цената за съхранение на други видове.
Ако се оценят всички задачи сумата значително нараства.
Сумите за досегашопто запазване на околната среда са предвидени, а тези от замърсяванията, които продължаваме да трупаме? Не е ли по-добре да се замислим, с какво моята дейност, производство…. спомага за запазване на всичко, което сме получили даром, а разхищаваме безогледно?

Във Филипинското море се е появил 21-вия за сезона тайфуна „Прапирун“. Неговата интензивност е близка до супертайфун. На тайландски името на тайфуна звучи символично като „Бог на дъжда“.
Тази снимка е направена от спътник на НАСА, когато тайфуна преминава „повратната си точка“ и сменя направлениеро си от северо-запад към северо-изток. Изображението показва силно завъртени около центъра група от силни буреносни облаци, което е признак за силен тайфун. Такова нещо до сега не се е наблюдавало.
„Прапирун“ е направил рязък завой към тесния гребен на хавайския антициклон и се центрира на юг от Япония. Тайфунът много бавно обхваща периферията на тази субтропична област с високо налягане, а каква ще бъде бъдещата му траектория е загадка.
Интересното е, че филипинската метеорологична служба води свой списък на тайфуните и този е нарекла „Нина“. Това води до объркване. Въпроса лесно може да се разреши, ако има единно ръководство за следенето на тайфуните.
През следващите няколко дни „Прапирун“ има шанс да се засили, тъй като температурата на водата на океана надвишава 27 ° C, и в тропосферата няма смяна на посоката на вятъра.