Сътрудниците на Университета по инженерство и технологии в Лима в сътрудничество с творческа агенция MAYO-DRAFT FCB са разработили билборд, който може да събира вода от въздуха, а след това да го преобразува в питейната вода.

В града Лима валежите са редки, но влажността е 98%. MAYO-DRAFT FCB  с помощта на дадения билборд помага на местните жители, които поради липса на питейна вода, вадят вода от замърсени кладенци, да пият чиста вода.

Билбордът съдържа система от филтри, кондензатор и съд за съхранение на питейна вода. Въздухът преминава през устройството и чрез обратна осмоза се получава вода годна за пиене. Тя се събира в резервоар.

Билбордът дневно произвежда около 96 литра питейна вода за местните жители и туристи спрели, за да утолят жаждата си.

Следва да се отбележи, че след инсталирането на билборда вече е генерирана от въздуха над 9450 литра вода.

Изследователският кораб HMS Enterprise е открил неизвестен до сега каньон с дълбочина 250 м на дъното на Червено море.
На кораба са успели да получат няколко изображения на каньона приличащ на Големия каньон в Колорадо.
Изследването е проведено в рамките на 9-месечна мисия за изучаване на зоната на изток от град Суец.
Каньонът е открит след като корабът е напуснал египетското пристанище Сафага с помощта на многолъчев ехолот. Оборудване на борда на HMS Enterprise създава триизмерни карти на дъното.
Според експерти, каньонът се е формирал чрез измиване на скалите от древните реките, протичащи в района до времето, когато територията е била наводнена.

Устройството може да изглежда твърде просто, но си струва, защото медицинско оборудване обикновено се троши там през първите шест месеца.
То е започнало като бойлер, окачен над покрити с фолио параболичен рефлектор. След това по тръба се придвижва парата в стерилизан съд, който се намира на разстояние по-малко от метър.
В Никарагуа, било установено, че в такава схема всички компоненти са уязвими. Фолиото се поврежда и трудно да се възстанови, тръби получават течове и парата бързо се губи .
Трябвало да премахнат тръбите и да оставят автоклава окачен над рефлектора. Той се състои от множество малки джобни огледала. Ако някое от тях излезе от строя, то лесно може да се замени.
Този самоделен хелиоавтойлав достига температурата и налягането на стандартните стерилизиращи устройства.
Когато небето е ясно, на системата са необходими 40-60 минути, за да се нагрее автоклава до 121°C и 20 минути, за да завърши стерилизацията.
Още по-популярна тази технология може да бъде в Африка, където ситуацията със здравеопазването, както и с електроенергията са зле.

Това растение се намира в стъклена колба, радва очите със зелените си листа, но през последните 40 години не е поливано нито веднъж.
През 1972 г. жител на графство Ланкашър за последен път е напоил растението след,  което е запушил съда с коркова тапа.
На Великден 1960 г. Дайвид Латимер седял в гостната си и се любувал на растението, което е отгледал в бутилка. Изведнъж му дошла идея. Какво ще стане ако запуши съда.
През 60-те години химическата промишленост започва да произвежда пластмасови съдове, така че на пазара все повече се продавали стъклени бутилки. Латимер купил такъв стъклен съд за да отгледа мини градинка. А след това решил да види как растението ще се държи без вода и липса на кислород.
За целата взел десет литрова стъклена бутилка, в която преди това е съхранявана сярна киселина. Сложил в нея компост и внимателно поставил растението вътре с помощта на парче тел.
До 1972 г. поливал по-малко растението, а след това затворил съда с коркова тапа.
Растението в бутилката създало своя собствена миниатюрна екосистема. Независимо, че било откъснато от външния свят растението, както и преди поглъщало слънчева светлина, която използвало за фотосинтеза. Опадалите листа гниели на дъното на бутилката и образуват необходимия въглероден двуокис за дадения процес.
По време на фотосинтезата се отделя кислород. Увеличава се влагата във въздуха, която се стича по стените на съда към корените на растението.
Латимер понякога само обръща бутилката, за да се огряват всички части на растението вътре.
От НАСА са се заинтересували от експеримента във връзка с отглеждане на растения в космоса. Но има и хора, които мърморят: „На кого е нужно такова растение? То нито може да се яде, нито да се помирише“.

Белият и пухкав Харви е роден без кости в предните лапи. Тази аномалия се нарича радиална агенезия. Това заболяване в продължение на 30 години е забелязано само при четири котета, родили се в Шотландия.
Може да си мислите, че то живее дискомфортно, но изглежда животинчето не страда много от това. То се е научило да ходи на „лакти“ и дори на задните си крака.
Когато бившата собственичка на котето разбрала, че то е сериозно болно, постъпила много подло, обявила го за продажба в Интернет, без да съобщава за недъга му.
Добри хора се смилили над Харви и го купили. Шефство над котето взело благотворителното дружество за защита на котките в Глазгоу.
Първоначално новите му собственици помислили, че котето се е родило с изкривени крайници и за това го завели при ветеринарен лекар.
Рентгенът показал, че котето има радиална агенезия, което означава, че липсват костите в предните крака още от раждането, те не са се развили на време.
Харви можел да се поправи чрез имплантиране на метални щифтове в края на лапите до раменната става, но тази операция се извършва само при котки на възраст от шест месеца инагоре, когато костите им стават по-силни и могат да издържат теглото на щифтовете.
Събрани са 3000 фунта за бъдещата операция, която ще осигури нормален живот на котето в бъдеще.
До операцията котето ще изчака два месеца. До тогава то ще живее при новата си благодетелка 50-годишната Лиз Макалок.
Тя много му се радва. Котето много бързо бяга, макар че е в такова състояние и си играе с котките и кучетата, които живеят в този дом.