Колкото и странно да ви звучи, ще говорим не за хора, а за насекоми. Изглежда и те имат нашите привички.

Американски биолози, изследвали брачното поведение на самците при плодовата мушица. Те им предложили да се изберат една от двете хранилки. В едната имало обикновен захарен сироп, а в другата същият сироп, но разреден със спирт.

Тези самци, които при ухажването били отхвърлени от самките, често пиели от хранилката с алкохола.

Причината за това е по-ниска концентрация в тялото на протеин, наречен невромодулаторна F, който действа върху центъра на удоволствието.

Когато насекомите не били удовлетворени, поради липса на чифтосване, се опитвали да запълнят пропастта с консумация на алкохол.

Това не ви ли напомня на нещо? Но за разлика от тях ние можем да кажем стоп и да контролираме действията си. Наистина ли можем?

На дъното на много бистри ручеи и обрасли езера, могат да се открият удивителни създания, които живеят в тръбовидни домове, които са направени от различни малки частици, които се намират на дъното на водоема.

В зависимост от това какво има на дъното и вида на насекомото домовете му могат да бъдат построени от различни материали. Едни от тях са построени от големи зърна пясък, други от камъчета или черупки на малки мекотели. Тръбата често се състои от малки начупени клонки или мъртви части на водни растения. „Строителните материали“ здраво са закрепени един с друг.

Най-простата форма на дома им обикновено е тръстикова тръба. По сложна структура се получава, когато тръбната обвивка е съставена от отделни късчета листа, които личинката е изгризала и разположила по спираловидна линия.

Появила се е нова форма на изкуство. Ларвите се поставят в аквариум, а на дъното му се изсипват цветни камъчета и мъниста. Ларвите правят от тях „бижута“.

В природата за построяване на своя дом ручейника използва мъх, трева, парчета от мъртво дърво, свежи клонки, хвощ. Смесва ги с други растителни остатъци. Към жилището си прикрепват и малки раковини и люспи от слънчоглед.

В случай на опасност личинките се скриват в дома си и затварят отвора на входа с броня от хитин.

Опрашващите насекоми играят важна роля в репродуктивността на растенията. Но от 1990 г. насам, светът е изправен пред сериозен проблем, тъй като здравето на пчелите на планетата започва да се влошава.

Причина за това са токсичните пестициди разработени от компаниите „Shell“ и „Bayer“, а също и загубата на биологичното разнообразие, дължаща се на разпространението на генетично модифицирани монокултури създадени в лабораторията на биотехнологиите компании като Monsanto.

Според гигантите на агроиндустрията „няма причини за безпокойство“, защото тези живи опрашители, пчели и птици, скоро могат да станат неважни за обезпечаване храната на хората.

В Харвард са разрешили този проблем. Те са създали рояци малки насекоми от титан и пластмаса, които ще опрашват гигантските поля от геномодифицирани растения.

Лабораторията по микророботика в Харвард работи над проекта „Въздушни микроапарати“ още от началото на 2009 г. Вземайки за основа биомеханиката и социалната организация на пчелите, група изследователи са създали малки крилати роботи опрашители, имунизирани срещу въздействието на токсини.

Те вярват, че могат да програмират робопчелите да живеят в изкуствени кошери, да координират поведението им, като ги научат да разговарят помежду си за методите на опрашване и разположението им на конкретни полета.

В публичните доклади не са описани възможностите на тези роботи за военни цели. Например, за изследване и картографиране или снабдяването на малките пчели с невротоксин за ужилване на противника.

Тази невероятна гора се намира в Полша до град Гръфино. Наричат я „Кривата гора“ или „Пияната гора“.

400 борови дървета тук растат с изкривени стъбла на север. Те били посадени през 1930 г.

Никой и до сега не знае, защо растат така.

Някои предполагат, че е имало силни ветрове, които са изкривили дърветата. Други твърдят, че тези дървета били посадени специално за направа на мебели.

Най-интересната версия е, че селекционерът е решил да посади гора, където хората не могат да се загубят, защото дърветата са изкривени винаги на север, но за да въплъти идеята си му попречила Втората световна война.

В гората има необичайна атмосфера. Интересен е фактът, че в тази гора не може да се чуе птича песен.

Не е тайна, че пластмасата се смята за синтетичен замърсител, защото се произвежда в големи количества, а в природата се разлага невероятно дълго.

Група от студенти от университета в Йейл в САЩ са направили откритие, което може да повлияе на утвърденото до сега.

По време на експедиция в тропическите гори на Еквадор специалисти по молекулярна биофизика и биохимия идентифицирали неизвестен досега вид гъбички, които като източник на енергия използвали полиуретани.

Те са единствените до сега, които могат да рециклира пластмасата в среда с ограничено количество кислород.

Полиуретанът е много често срещан полимер и той се използва за направата на много продукти, като се започне от твърдата пластмаса и се стигне до синтетичните влакна в облеклото. Основната причина за дългото разлагане на пластмасата е нейната висока химична устойчивост.

Откритите гъбички са наречени Pestalotiopsis microspora.

Студентите са успели да извлекат ензима, чрез който микроорганизмите разлагат пластмасата и са го изследвали. Получените резултати са се оказали многообещаващи.